"Запазил съм сълзите на детето, което съм бил. И неговия стих. И тайните му радости." Дори само с тези думи на Жак Превер да се опитам да опиша юбилейното му двуезично издание - Как да нарисуваш птица с преводите на Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов и Румяна Л. Станчева, ще успея (вярвам) да дам на съзнанието ти ключ.
Можеш да захвърлиш този ключ с леко движение в канавката, но решиш ли да отключиш сърцето си, ще се озовеш в туптящ Париж през един безвъзвратно отминал 20 век. Нека уточня - в неговата периферия, в артериите на града, на които с едно или две очи те гледа Нищетата или Отчаянието, но и Любовта - зашеметяваща любов, която изобщо не познаваш. Защото само Превер може да те води така сред града и хората - видимото и невидимото…
Поет, журналист, театрал, сценарист - отдал много от таланта си на начеващото френско кино, и документалист на бурното време. На 25 години с почести е приет в кръга на сюрреалистите, после ще бъде "тържествено изключен". За да се понесе на крилете на утопичния социален кипеж през Народния фронт във Франция.
През всички естествени и неестествени промени на времето Превер ще остава верен на своя неспокоен дух - с кипяща младост отвътре и винаги с искрено чувство към света - такъв, какъвто е.
А светът представя и най-грозното си лице - военното, убийствено, самоубийствено лице. Превер не просто го зашлевява през стиховете си, а го изучава детайлно, поднася го на човечеството и казва - Вижте ни, вижте докъде стигнахме!
Превер е поетът, достигнал най-близко до масите, затова критиците го обвиняват в прекалена достъпност. Но как би могло да се пише иначе - някъде далеч, отстранено, на академичното бюро, с белите ръкавици, докато реалността се разпада и събира отново.
Ако кажа Жак, трябва да добавя и съпричастност. Свръхнаблюдателен към болката на другите, ще го усетиш и в кратката и в дългата форма как подрежда думите до крайност, до оголеност, до месо и заедно с това - с дълбока нежност.
Когато става дума за красотата на света, защото той не я забравя, Превер продължава да играе със словото, за да се появят на земята стихове като:
Paris at night
Три клечки кибрит - една подир друга запалени
в мрака.
Едната - за да погледна цяло лицето ти.
Втората - за да погледна очите ти.
Третата - за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това - за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
Превод Веселин Ханчев
Така вътре в него вървят ръка за ръка - Красотата и Грозотата на човечеството, влюбени, неразделни и толкова негови… Последвай ги в тази книга!
Текст Белослава Димитрова/ Снимки Ивайло Александров
Коментари