Разказах му за бабината ми котка, която, след като бе водила
безукорен живот повече от единайсет години и беше отгледала семейство от около
шейсет и шест котки, като не броим тези, които умряха невръстни или в бъчвата,
започна да пие на стари години и беше прегазена в пияно състояние от товарната
кола на пивоваря (каква справедливост!). Чел съм във въздържателски брошури, че
никое безсловесно животно не би се докоснало до капка алкохол. Моят съвет е,
ако искате то да остане порядъчно, никога да не му давате шанс да се добере до
него. Познавах едно пони... Но да оставим това настрана - сега говорим за
котката на баба ми.
Причината за нейното падение беше капещата канелка за бира.
Отдолу обикновено слагаха тенджера, която да събира течността. Един ден котката
се върнала жадна и като не намерила нищо друго за пиене, излочила малко бира,
харесала я и излочила още малко, отишла някъде за час и половина, после се
върнала и довършила тенджерата. След това седнала до нея и зачакала тя да се
напълни.
От този ден до часа на смъртта си котката не беше и за
момент напълно трезва. Прекарваше дните си в пиянско вцепенение пред кухненския
огън, а нощем се затваряше в избата с бирата.
Баба ми, неизразимо шокирана и опечалена, се отказа от
бъчвата и реши да пие от бутилки. Котката, осъдена по този начин на
принудително въздържание, броди безцелно из къщата в продължение на ден и
половина в неутешимо и свадливо настроение. След това изчезна и се върна в единайсет
и половина пияна-заляна.
Къде беше ходила и как беше успяла да си намери пиене, така
и не разбрахме. Същата програма започна да се повтаря всеки ден. По някое време
сутринта тя успяваше да измами нашата бдителност и избягваше, а късно вечерта
се прибираше вкъщи, залитайки през полето в състояние, което аз няма да се
опитвам да опиша, за да не петня перото си.
В една съботна вечер тя срещна своя тъжен край, за който
по-горе споменах. Трябва да е била много пияна, защото човекът, който последен
я е видял жива, ни каза, че заради тъмнината и умората конете се движели едва
ли не бавно като охлюв. Мисля, че баба ми беше по-скоро облекчена. Тя много
обичаше котката, но поведението й напоследък бе охладило привързаността й. Ние,
децата, я погребахме под черницата, но старата жена настоя да няма надгробен
камък, нито дори купчина пръст. Така че котката лежи там непочетена в пиянски
гроб.
Издава Фама;
преводът е на Милен Русков
Фотография Васил Танев
Коментари