1. Казано с думи
прости - класиците не са това, което са.
Мигел де Сервантес може
и да ни гледа от портретите
с хрисим благороден поглед, но биографията
му е доста бурна и далеч от общоприетата
представа. И какво друго да очакваш от
човека, написал „Свободата, Санчо, е
един от най-скъпоценните дарове, които
небето е дало на хората". Но да се върнем
малко назад. Сервантес е роден на 29
септември 1547-а в университетския град
Алкала де Енарес (за протокола - зодия
везни) в доста бедно семейство, което
произхожда от западнали родове на
идалгоси. Дядо му е в толкова
тежко положение, че вместо да омъжи
майка му по любов, реално я продава на
бъдещия й съпруг, а баща му (по професия
фелдшер) също не е цъфнал и вързал до
степен, че шест месеца лежи в затвора
за дългове.
2. Фамилията
се мести постоянно - Валядолид,
Кордоба, Севиля - и ако днес тези имена
ни звучат като китни курорти, то тогава
положението им е доста кофти. Не е ясно
какво точно е учил младият Сервантес,
но на 17 вече пише прилични стихове и му
предричат бляскаво бъдеще на писател.
На всичкото отгоре е и бая влюбчив - знае
се името на първата му Дулсинея, младата
кръчмарка Хосефина Каталина де Перес,
с която планират романтично бягство,
но баща ѝ ги сгащва и разваля цялата
романтика. По-късно 21-годишният Мигел
напада някой си Антонио де Сигура, покрай
което му друсват жесток бой и дори съдът,
който по онова време
не си поплювал, се намесва. Наказанието
е 10-годишно изгнание и отсичане на
дясната ръка, но бъдещият писател не е
прост да чака присъдата, ами си плюе на
петите към Италия.
Първият портрет на
Сервантес, нарисуван от Хуан де Хуареги
20 години след смъртта му - днес
изследователите смятат, че този образ
може и да не отговаря на истината
3. В Рим Сервантес
се задържа за кратко, но все пак достатъчно
дълго, за да попие енергията на италианския
Ренесанс. В онези години обаче го вълнуват
по-различни неща - записва се във войската
и полага усилия да стане добър професионален
войник. Прекарва известно време
край Месина, където се трупат папски,
венециански и испански галери, които
дават отпор на турците, наточили ятагани
към тази част от Средиземноморието.
4. Голямото събитие
в живота му е битката при Лепанто, където
флотата на Османската империя е срамно
разгромена. Тогава Сервантес е болен,
изгаря в треска и му предлагат да си
почива, но шило в торба не седи. От битката
си спечелва име на храбрец и три
огнестрелни рани, с които се гордее до
края на дните си: две в гърдите и една в
лявата ръка, която остава осакатена, но
за Сервантес сделката е добра - военните
почести му стигат.
5. Въпреки раните
не се отказва от военния живот и кръстосва
Средиземноморието с различни морски
експедиции. По онова време
Сервантес е истински луда глава -
храбър, безразсъден, авантюристичен.
През 1575-а решава да се върне в Испания,
където очаква да бъде повишен в офицерски
чин, но галерата, с която пътува, е пленена
от пирати. Мигел прекарва в робство пет
години в Алжир, където се научава на
завидно търпение и, както се казва -
бетонира характера си. Организира четири
неуспешни опита за бягство и е освободен
чак след като роднините му броят една
торба с пари.
Идеализиран портрет от XVIII век
6. Голямото му
разочарование е, че в Испания не го
посрещат като герой. Той е на 33 и трябва
да започва живота си отначало. Постъпва
на разни служби, завършва първия си
роман (Галатея, през 1585-а), но приходите
са така нищожни, че с тях не се живее.
7. Въпреки това е
упорит и продължава да пише - близо
двайсет пиеси, част от които виждат
театрална сцена, но не му носят особена
популярност. Започва работа като бирник
- пътува много, среща се с различни хора
и влиза няколко пъти в затвора, защото
сметките не му излизат. По-интересното
е, че му възлагат тази задача „не толкова
заради неговата добродетелност, колкото
заради войнишката му осанка", пише
Вилхелм Ланге-Айхбаум. По същото време
Църквата два пъти го отлъчва, защото
накърнявал нейните интереси, но според
изследователите несгодите са съпроводени
и със златен период за неговото творчество.
Някъде тогава му хрумва и идеята за Дон
Кихот.
Дон Кихот и Санчо
Панса, 1863-та, Гюстав Дюре
8. Ето,
че и на любовния фронт нещата се
раздвижват. Сервантес има връзка с
омъжена жена, която забременява от него
тъкмо когато е взел решение да се ожени
за Каталина де Саласар и Паласиос, но
бракът му не е трае дълго - 37-годишният
Сервантес няма кой знае какво да си каже
с 19-годишната съпруга. Малко по-късно
любовницата му умира, той прибира при
себе си незаконната си дъщеря и изведнъж
се оказва заобиколен от куп жени - живее
с двете си сестри, с извънбрачната дъщеря
на едната от тях и със собствената си
дъщеря Исабел. Представи си само колко
трябва да му е писнало от цялата врява
наоколо му, след като моли краля да бъде
назначен по служба в Новия свят, но той
му отказва.
9. Затова пък
непрекъснато пише - Дон Кихот излиза
през 1605-а и жъне толкова
голям успех, че веднага се появяват
пиратски копия. Сервантес така и не
забогатява, но романът му е признат за
един от шедьоврите на световната
литература и е трудно да се каже колко
пъти е превеждан, преиздаван и филмиран.
По онова време
обаче книгата дори не му носи уважение,
а драматургът Лопе де Вега е в открит
конфликт с него и му се подиграва, че си
губи времето с наивни историики. През
1606-а граф Лемос, който освен граф е и
вицекрал на Неапол, заминава със свита
от писатели за Италия и Сервантес моли
да го вземат, но напразно - тогава все
още не го взимат насериозно. Хубавото
е, че поне издателите са не негова страна
и една през друга излизат Поучителни
повести (през 1613-а), Пътешествие в
Парнас (през
1614-а), втората част на Дон Кихот и
Комедии и интермедии (през 1615-а).
Сервантес на пл. „Испания“ в Мадрид - паметникът е дело на архитектите Рафаел Мартинес Сапатеро и Педро Мугуруса и скулптора Лоренсо Коуляут Валера
10. През 1616-а писателят е тежко болен и три дни след като завършва последния си роман - Делата на Персилес и Сихизмунда, умира. Според биографите му точната дата е 22-ри, а не 23 април, както е обявено официално, но това няма никакво значение. По-тъжното е, че Сервантес умира беден, така както и живее, незачетен от никого. Погребан е в женски манастир на ордена „Света Тройца" в Мадрид, а на гроба му даже не е поставена плоча. Сега говорим за него като за най-големия испански автор в света.
Днес, 23 април, е Световният ден на книгата и авторското право; празникът се чества от 1995-а насам, а датата никак не е случайна - през 1616-а светът изгубва Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.
Утре, 24 април, между 17:00 и 20:00 часа Институт Сервантес-София се включва към международното четене на романа Дон Кихот де ла Манча, който всяка година се организира от Кръгът по изящни изкуства в Мадрид - чрез видеоконферентна връзка между страни от Европа, Америка и Азия
Текст Оля Стоянова
Коментари