За да напишеш такава книга, са нужни майсторство, смелост и немалка доза литературно нахалство. Защото Моето опяване е грандиозен поток на съзнанието, изречение без главни букви и точки, опнато на 317 страници: всичко, което минава през главата на една жена, докато чака смъртта си в катастрофиралата кола. Романът на португалската писателка шашка не само с мащаба на експеримента си, но и с безпощадността на образите, мислите, асоциациите. Ще харесаш начина, по който чрез детайлите постепенно опознаваш героинята, ще харесаш и ярките попадения в монолога й като „не съм виждала по-безмилостно нещо от задоволената плът" например. На моменти със сигурност ще ти стане и гадничко, обаче в крайна сметка и това ще харесаш. В анотацията книгата е наречена „стилистичен подвиг". Вярно си е - а това, между другото, означава и преводачески подвиг.
Авторът! Авторът!
Дулсе Мария Кардозо (1964) е
родена в Траз-уш-Монтеш - име, което събужда в мен една дълбока мечта да владея
португалски език. Като малка живее в Ангола, след освобождението на
африканската страна се завръща в родината си, а после започва да пише
киносценарии и разкази. Моето опяване е вторият й роман и е отличен с
Наградата за литература на ЕС, но тя постига сериозен успех още с първия - Окървавено
поле. През 2009-а със Земята на врабчетата романите стават три, а
мястото й в съвременната португалска литература изглежда все по-солидно.
Нещо подобно
Представи си Джеймс Джойс с
атмосферата на Дейвид Линч, само че и с цялата яростна мекота на женското
писане. Казвам ти, че Моето опяване не е шега работа, нищо че има доста книги (пък и филми), които се развиват тъкмо в предсмъртния момент.
Задължително се сещам за едно от най-забележителните заглавия на ХХ век, което споменах наскоро по друг повод - Смъртта на
Артемио Крус от Карлос Фуентес. Също така и за шантавия роман на Мартин Еймис Другите, преведен
от мен преди няколко години. Напомня ми и за още един португалец - Антониу Лобу Антунеш, който бичи подобен шеметен стил.
Моето опяване е в
близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Ерго, а преводът от
португалски е на Даринка Кирчева
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари