Нека големият свят се върти

1974-та. Ню Йорк. Един мъж върви по въже високо в небето, между двете кули на Световния търговски център. На фона на това смайващо видение се разиграват различни истории, съдбите на разни хора се преплитат в мрежата от улици, в неизчерпаемия шемет на Голямата ябълка. Започваме с ирландски йезуит, който помага на чернокожите проститутки в Бронкс; следва богата дама от Парк Авеню, която събира на кафе жени като нея - нямам предвид други богати дами, а майки, изгубили синовете си във Виетнам. Завъртаме поглед към двойка от артистичната бохема, опитваща да се откопчи от дрогата... и как фатално техният път се сблъсква с този на ирландеца. Засичането на отделните сюжети е направено майсторски, а атмосферата на Ню Йорк е постигната по наистина запомнящ се начин. Да добавим все пак и значението на Световния търговски център като символ от днешна гледна точка. Не, това не е случайно книжле от рафта, това е наистина голяма литература.

Авторът! Авторът!
Колъм Маккан (1965) е роден в Дъблин, където учи журналистика. Като става на 21, решава да отскочи до Америка, за да напише роман. Така се получава, че 18 месеца обикалял с колело Щатите, после се заселва в Тексас. Оженва се, живее известно време в Япония, а накрая се установява в Ню Йорк, където днес преподава творческо писане и - по-важното - пише. Книгите му са преведени на над 30 езика, а Нека големият свят се върти (2009) обира овациите на критиката и два от най-престижните литературни приза в света: Американската награда за литература и ирландската IMPAC (без да броим още една дузина отличия).

Нещо подобно
Който е чел Рагтайм на Доктороу, няма как да не схване, че постройката на романа идва от там: тези различни хора, чиито истории внезапно се пресичат, и не къде да е, а в Ню Йорк. Тук обаче цялата работа е направена още по-амбициозно, а огромният град диша със силата от романите на Томас Улф и Джон Дос Пасос. Със сигурност се чувства и полъх от писането на Дон ДеЛило, но Маккан не изпада в неговата малко дразнеща преднамереност. Бих споменал и Джон Банвил - не за да има един ирландец за цвят, а защото в стила поне на моменти като че просветва и неговата чувствителност. И на финала да не забравя: случката с въжеиграча между двете кули е напълно действителна.

Нека големият свят се върти е в близката книжарница,
струва 15 лв., издава Жанет-45, а преводът от английски е на Жени Колева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев и Brendan Bourke