Набоков е категоричен в завещанието си: жена му Вера да
унищожи тези наброски, нахвърляни на 138 картончета. И днес, когато синът му ги
извади на бял свят, мнозина се сетиха за Кафка, чиято воля бе делегирана на
приятеля му Макс Брод. Брод не изгорил, а публикувал Процесът, Замъкът и Америка, но с тази разлика, че при Кафка
нещата са завършени и авторът просто искал (може би) да ги доогледа. Оригиналът на Лаура обаче е по-скоро
план-конспект.
А също и повече от роман. Защото разтваря тайните двери към творческия процес
на големия писател и ние виждаме алхимика в неговата светая светих.
Или пък нарочно е оставил всичко толкова насипно? Основи за роман или роман във
формата на руини? Повечето от картончетата са истински шедьоври и най-точно
показват колко взискателен към израза си е Набоков, колко близко е написаното
до високооктанова поезия. Така че защо да не е вярно второто предположение?
На много места каламбурният му стил ще накара онези, които не го познават, да
хлъцнат, а лудите по него да изпитат познатото удоволствие: „Г-жа Линд наруга
възрастната прислужница, която беше купила аспарагус вместо аспирин, и сама се
завтече към аптеката." Или името на едната от героините: „Затова нека да е
„Ландская" - земя и небе и меланхолично ехо..."
Разбира се, от автора на Лолита може да се очакват и уникални еротични пасажи като:
„Безоблачният септември подлуди щурците. Момичетата сравняваха размерите на
своите приятели. Споделянията се правеха с радост, хихикане и викове на
изненада. Игри на сляпа баба се играеха на голо. От време на време някой воайор
се изтърсваше от някое дърво, раздрусано от бдителните полицаи."
20 лв., изд. Фама, превод Людмил Люцканов
Нещо подобно
Издаването на всякакви записки и недовършени ръкописи неизбежно предизвиква
почуда. Недовършен е и Последният магнат на Скот Фицджералд,
подготвен за печат от приятеля му, критика Едмънд Уилсън, който всъщност е
разполагал само с бележките по него. Както и Силмарилион на Толкин, също стегнат от сина му. Ако искаме
български пример, така беше и случаят със Строителите на съвременна България, том 3 на Симеон Радев. А на структурно ниво - Игра на дама от Кортасар.
Но тъй като Оригиналът на Лаура е
роман, в който се говори за дневник, попаднал в ръцете на съпруга, може би
трябва да споменем и Ключът на Джуничиро
Танидзаки.
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев
Коментари