Не, не се опитваме да те объркаме излишно. Такава е фабулата в романа Писателят призрак на американския писател Филип Рот, който вижда за пръв път издание на български 36 години след първото си публикуване в Щатите. В него млад писател е на гости в рамките на една нощ при своя духовен литературен ментор, пред когото благоговее, а там, докъде съзнато, докъде провокирано от бушуващите страсти, се ражда история като отзвук и гръбнак на едно познанство. Пак звучи объркано, затова отначало.
Писателят призрак е дебютното излизане на сцена на измисления писател Нейтън Зукърман в книгите на Филип Рот. Нерядко критика и фенове разпознават в Зукърман фиктивен и силно преувеличен образ на самия Рот. Тук героят му е млад, но надъхан писател, току що блеснал с интервю в популярен американски вестник някъде през 50-те. И като всеки стартиращ артист, той също си има свой кумир. За Нейтън това е Иманюел Лоноф - към 60-годишен, наложил името си в литературата писател, който представя живота на евреи от различни обществени и социални кръгове. Както и самият Рот, двамата герои в Писателят призрак са евреи, които пишат за евреи.
Зукърман получава покана да гостува за вечеря на любимия си автор. Развълнуван, той посещава къщата му както религиозен фанатик би посветил храм. Там той беседва с Лоноф, запознава се със съпругата на писателя и обсъждат писаното слово - от тях двамата, както и от други майстори на перото. Там обаче Нейтън Зукърман вижда и фина млада жена, на около 25, която му е представена като Ейми Белет, студентка на Лоноф, която му помага със събирането на ръкописните архиви на популярния романист, но й негова почитателка отвъд професионалните му върхове. На фона на домашните беседи, напрежението между възрастната двойка, която разбираме, че отдавна си е омръзнала и белетристичните пируети в Писателят призрак, Зукърман рисува за себе си образът на Ейми Белет като негова любима, но и като оцелялата след терора на Втората световна война Ане Франк.
Писателят призрак елегантно представя блясъка на висшето литературно общество в Щатите в средата на ХХ век и неговите еврейски представители, без да спестява и амплитудата в съществуването на еврейския народ преди, по време и след Войната. Рот умело вплита богатата си литературна палитра с младежките пориви, похотта, жаждата за слава и разритва счупените семейни ценности там, където те са отдавна само хладна фасада.
Авторът! Авторът!
Филип Рот е американски писател, известен с романите си, в
които описва живота на евреите в Америка. Често обаче е критикуван от
еврейското общество заради неуважителния и нерядко подигравателен образ, с
който рисува представителите му. Кариерата му обхваща 40 години от 1959 до
пенсионирането му през 2010. Което пък негово решение ние аплодираме - винаги
уважаваме решението на творец да спре, когато почувства, че е време. Особено,
когато си един от най-награждаваните писатели на своето време и не е нужно да
доказваш нищо на никого.
Нещо подобно
Неслучайно литературната критика спряга в една редица
имената на Филип Рот, Бърнард Меламъд и Сол Белоу. Тримата са сочени като
най-влиятелните писатели евреи в американската литература. Меламъд е носител на
Националната литературна награда, както и на Пулицър. Белоу, освен тези
отличия, при това получени неколкократно, е награден и с Нобеловата награда за
литература през 1976. И тримата писатели обрисуват съвременното общество с
всичките му пропуквания, недостатъци, но и възходи, както и ролята или по-скоро
мястото на евреите в него.
Текст Ивайло Александров
Коментари