Въпросът „Съществува ли комикс култура в България?" има обезкуражаващо кратък отговор. Отрицателен, разбира се. В по-дългия си вариант отговорът може да бъде и малко по-уклончив, защото комиксите се появяват тук още по царско време и никога не са изчезвали напълно от културното ни пространство. Въпреки че в определени периоди (като настоящия) съществуването им е трудно забележимо.
Поради обективни причини не помним броевете на Чуден свят от 30-те и 40-те години, но пък събирахме списанието със същото название по време на краткия ни престой в чудния свят на развития социализъм. Така на практика хванахме златната епоха на българския комикс - времето, когато Дъга и Чуден свят излизаха в тиражи от над 100 000 бройки. Ясно е, че огромната популярност на изданията се дължеше отчасти на предлаганите „разкази в картинки", отчасти на факта, че на пазара нямаше никакво разнообразие (както обикновено в НРБ). Независимо от причините за това, през 80-те няколко поколения деца и подрастващи израснаха с комикса като част от живота им - с Добромир, Радул, Елемаг - воинът на хан Тервел, ЕЛО (Екип за Ликвидирпане на Опасности), Билбо Бегинс, Чоко и Боко. Онези, които имаха повече късмет (тоест комбинативни и пробивни родители), успяваха да се докопат и до броевете на френските Rahan и PIF, където ги очакваха още десетки рисувани вселени, макар и придружени с абсолютно неразбираем за детското им съзнание език.
Комиксите бяха толкова нормална част от ежедневието ни, че е учудващо с каква лекота изчезнаха от него. Оказа се, че за разлика от Москвичите и старите мутри от БКП, интересът към разказите в картинки се изпари почти веднага, след като Н изчезна от НРБ. Дъга излизаше докъм 1992, следвана от опити за продължение на традицията със списание Рико и няколко други проекти с непоносимо кратък живот. На практика през по-голямата част от 90-те българският комикс бе в състояние на клинична смърт, а единствените подобни издания на пазара бяха преводни - независимо дали ставаше въпрос за Мики Маус или появилото се покрай филма Батман се завръща. Комиксите сякаш не липсваха на никого - времената бяха толкова смутни и странни, че младежите бяха далеч по-въвлечени в намирането на трева, участието в някой митинг или презаписването на касетки с парчета на Ice T и Body Count.
Имаше и още нещо - вниманието и въображението на подрастващите бяха погълнати от книгите-игри, които предлагаха приключения и илюстрации, запълвайки бързо оставения от Дъга и Чуден свят вакуум. По-късно дойдоха конзолните игри, компютърните клубове и всемогъщият Интернет, но въпреки че в по-голямата част от света те вървят ръка за ръка с комикс индустрията, тук не се случи нищо такова. Опитът да бъде съживено емблематичното списание Дъга беше очаквано неуспешен, а до голяма степен не сполучи и опитът на пазара да бъдат наложени преводни издания като Spawn, Sin City и Конан Варварина. За кратко на Солунска съществуваше дори цяла специализирана комикс книжарница, но борбата срещу местните нагласи бе твърде тежка.
Тези дни мнозина си спомнят с носталгия добрата стара Дъга (някой дори се зае да сканира всички броеве и да ги метне в торент тракер), но никой не се опитва особено настоятелно да завъди комикс култура, защото ясно осъзнава колко неблагоприятна е местната почва. Събитията и изданията имат за таргет тъкмо хората на възраст между 30 и 40 и в далеч по-малка степен потребителите на възраст под 25. Ръкопляскаме на усилията на творческото обединение Художниците на списание Дъга (организирали първата изложба на българския комикс плюс едно юбилейно издание с кратки комикс разкази) и на Антон Стайков (автор на книгата Историята на българския комикс), но се съмняваме, че те ще успеят да променят общото безразличие към този жанр. Хубавото е, че светът е все по-отворен и въпреки че на малко места в София (и още по-малко извън нея) могат да бъдат намерени комикси, такива могат спокойно да бъдат поръчани онлайн. И междувременно можем да се примирим, че няма да имаме поколение от млади комикс художници - несъмнено е вид загуба, но не и истинска трагедия.
Текст Никола Шахпазов/ Илюстрации Интернет и фен-страницата на списание Дъга
Коментари