Един спокоен и тих, застаряващ мъж, който е човекът в сянка зад най-голямата престъпна структура в балканска държава. Пак там вирее и неудачник на двайсет и няколко години, току-що останал без работа. В историята влиза и млада жена, която някак е и истинска пророчица и вижда бъдещето и миналото на хората - независимо дали ги гледа в очите, ползва чашка кафе, карти таро, хвърля боб или просто се здрависва с тях. Имаме и периферни персонажи като съпругата на Асистента (шефът на мафията), дъщеря му, дебел политик, четирима виетнамци няколко образа от гилдията на гадателите, мафиоти, похотлив лекар и някой-друг труп тук-там. Какво ги свързва ли? Ами, една скарида.
Вторият роман на Димитър Коцев-Шошо Скарида излезе преди месец, точно за Панаира на книгата в НДК. И отново имаме откъснати от дребнавите ни ежедневни проблеми герои, попадащи в абсурдни ситуации, за които често сами са си виновни. Шошо ни забърква една хипотетична мафиотска структура, бизнес взаимоотношенията в нея, премерена доза ненатрапчива романтика, няколко шепи абсурд, солидно количество хумор и няколко шамара в сюжета, за драгия, неподозиращ читател. Лека и забавна, Скарида не те хвърля в тежки размисли, нито ти разказва колко е скапано всичко. По-скоро е приятел, с когото излизаш за бира и чудесно четиво за автобуса и плажа.
Авторът! Авторът!
Димитър
Коцев-Шошо ни е стар
познайник с превода си на Бърни
Кълвача, както и с първия си роман Лора
от сутрин до вечер, който после пък сам направи и на филм. Освен добър
писател, той всъщност завършва кино и ТВ режисура в НАТФИЗ и английска
филология в СУ "Свети Климент Охридски". Снима телевизионни предавания,
реклами и музикални клипове, пише и превежда. И освен това ни е добър приятел и
страхотен събеседник.
Нещо
подобно
Чудесната
шизофрения Бърни Кълвача (или Натюрморт с кълвач, както е оригиналното
заглавие на романа на Том Робинс), фантастичната серия неочаквани случки в
градския роман Лора от сутрин до вечер или сюрреалистичната идиотия в Похотливецът
от град Тъга на Майкъл Мур.
Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова
Още ревюта на книги от Ивайло Александров:
Нулев брой
ПОезия
Океанът в края на пътя
Чичо Томовата колиба
Коментари