Да, тъкмо хрян - защото хуморът в тази книга е колкото приятен, толкова и
остър, пикантността му подхранва апетита, но рано или късно ти залютява на
очите. Обслужвал съм английския крал разказва за сервитьор, който успява
да бъде хем хитър, хем простодушен, и предизвиква по равно насмешка и симпатия.
Сервитьор - ама не какъв да е, както подсказва самото заглавие. Времето, в
което е попаднал, също не е кое да е. Мюнхаузеновските му истории започват в
невинността на процъфтяваща Чехословакия, но фонът се сменя: първо кошмарът на
Втората световна война, а после планомерното нашествие на комунизма. И макар че
всичко започва със смях и жива телесност, направо с бурлеска, то накрая не
свършва точно така. Да не забравяме и запомнящия се стил на Храбал - майсторски
постигнатата разговорност и тези толкова дълги изречения, които, вместо да те
отегчат, постоянно те дърпат напред. Историята на самия роман също е
показателна - написан сред суровата цензура, последвала Пражката пролет, той
циркулира потайно из читателите от 1971 нататък, а чак през 1989 излиза в
официално издание.
Авторът! Авторът!
Подобно на своя герой, Бохумил Храбал (1914-1997) е незаконнородено дете и
този факт го преследва през целия му живот. Само че не става сервитьор, а един
от най-уважаваните чешки писатели, макар че около името му витаят и
противоречия. Първо след 1968 му забраняват да публикува, той пък си спечелва
ъндърграунд слава чрез упорития самиздат; няколко години по-късно публично си
прави самокритика, властта го приласкава обратно, а неколцина млади дисиденти
горят книгите му. Той самият отказва да се занимава с политика, а предпочита да
седи в любимата си пражка кръчма „При златния тигър" и да разказва истории на
сътрапезниците си. И в крайна сметка загива, падайки от прозореца на болничната
си стая, докато храни гълъбите.
Нещо подобно
Чехите имат подчертано своя си традиция на ирония и буфонада в
литературата. То няма и как иначе, ако в канона ти стои такъв весел крайгълен
камък като Хашековия Швейк. Храбал определено се нарежда до Хашек и
Чапек в тази линия. Така че, ако го сравняваме с добре познатия ни Кундера,
може и да изглежда някак несериозен, но е значително по-непосредствен. А и
общите неща между двамата са повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Киното
го обича, в частност режисьорът Иржи Менцел го обича. През 1967 неговата
адаптация на Строго охранявани влакове отнася Оскар за чуждоезичен филм,
а колкото до Обслужвал съм английския крал... през 1998 Менцел публично
нанася побой с бастун над продуцента, който продал правата за филма на
друг. Но в крайна сметка Менцел засне тази лента - с българина Иван Бърнев в
главната роля.
Обслужвал съм английския крал е в близката книжарница, струва 12 лв., издава Колибри, а преводът от чешки е на Васил Самоковлиев
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари