Има ли нещо общо
между футбола, богословието и елементарните
частици? Моят отговор е: да, ако се намира
достатъчно вино. Подобен отговор сякаш
дава и дебютният сборник с разкази на свещеника
Николай Петков, в който и за вино се
говори, но по-силно от питието е сладкодумието му. Казвам това и бързам да те предупредя,
че става дума за наистина мощно вино,
от което ще ти се замае главата. Защото
двамата герои в нея - разказвачът и
приказно начетеният отец Дионисий -
така подскачат из времето и пространството,
и така те заливат с бликаща ерудиция,
че още в самото начало вече не знаеш
къде се намираш. А се намираш някъде из
една голяма игра, в която може и да има
правила, но не се знае кой ги знае. Така
че най-доброто, което можеш да направиш,
е да се изгубиш и да се дивиш на всичко,
ставащо около теб.
Авторът!
Авторът!
Не
познавам Николай Петков, за което
съжалявам, защото явно е силно колоритна
личност. Освен че е свещеник в Дивдядово
и е изкушен от академичната философия,
той изглежда е цар в пътуването на
автостоп. А професор Каприев описва
така първата си среща с него на някакъв
медиевистки семинар: „В обедната почивка
на втория ден във фоайето се появи
странно видение. Видението се състоеше
от млад човек, дългокос, гол, ако не броим
банските му гащета и вързоп дрехи под
мишница, от когото и които обилно се
стичаше вода. Докато спонтанно превръщаше
пространството в езеро, той се втренчи
в мен и рече: „Вие трябва да сте Каприев!"
Нещо
подобно
Една
от хитрините на тази книга е да те остави
в първия миг с впечатлението, че не
прилича на нищо друго. Но не е така: по
стадиона на старата госпожа с удоволствие
ритат Джойс и Борхес, Еко и Павич, Софроний
Врачански и поп Минчо Кънчев. Дори няма
да отварям дума за всички философи и
богослови, които загряват край тъчлинията.
Защото написаното от Николай Петков е
експлозивна смес от ерудиция и фантазия,
от игра и сериозност, от свое и чуждо. И
тук пак стигаме до Джойс, чието Бдение
над Финеган явно е донякъде модел за
подражание.
Стадионът на старата госпожа е в близката книжарница, струва 10 лв., издава Сиела
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари