Така се сложиха нещата през ХХ век, че от късия разказ очакваме горе-долу установени неща: парче живот, завършена история, приглушен драматизъм, обикновени хора, ясен, изчистен език. Всичко това го има в разказите от Танци за влюбени, но има и още: проваленото общуване между хората, внезапното пропадане в бездната на безсмислието, суровата простота на изказа, стигаща до жестокост.
Уилям Тревър владее майсторски жанра и сякаш прави с него неща, които сме забравили, че могат да се правят - или може би само сме ги сънували. Безнадеждната стара мома от затънтената провинция; портиерът, грижливо кътащ тъпата си злоба; малкото момче, което се срамува от любимата си майка - може да сме ги срещали и другаде, но едва ли така, лице в лице, та да не можем да си откъснем погледа от тях и историите им. На такъв разказвач просто не може да се устои и това, разбира се, си има своите рискове - на следващата сутрин се събуждаме, дето вика Колридж, по-тъжни и по-мъдри.
Авторът! Авторът! От висотата на годините си Уилям Тревър (1928) е нещо като патриарх на ирландската литература, нищо че живее в Англия. Всъщност, той е едно от големите имена на англоезичния разказ въобще, и е трудно да се преброят колегите, които се прекланят пред него с истинско уважение. Писал е и романи, но завидната си репутация дължи на разказите. Иначе за биографията му няма кой знае какво интересно да се каже - то е в творбите му. На български, ако не греша, са превеждани два негови романа, но името му май така и е потънало в някое мъртво течение на нашенския книжен пазар, та да се надяваме, че Танци за влюбени ще го сложи там, където му е мястото - на гребена на вълната (в залива на ценителите, много ясно).
Нещо подобно Ако си ирландски писател, сигурно тръпнеш в очакване на първото сравнение с Джойс. В случая с Тревър то е напълно основателно - но говорим за ранния Джойс, този от Дъблинчани, със суровите скици из обикновения живот. Това ще рече, че е редно да видим Тревър и като продължител на Чехов, а защо не и в една компания с Хайнрих Бьол или Греъм Грийн - все разказвачи, които издателствата щедро ни поднасят тази година. Но вкусът си е типично ирландски - не вкусът на мекото уиски, а по-скоро този на гъстата черна бира. Също като при Джак Харт, друг негов сънародник със солидно присъствие в България.
Танци за влюбени е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Ciela, а преводът от английски е на Иванка Томова
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари