Екатерина Йосифова е събрала в тази изящно оформена от Христо Гочев книга новите си стихотворения, подредила ги е по азбучен ред, а после си е пожелала и три неща: „На ума - ненаситност./ На сетивата - скитане./ На тялото - съгласие." Поезията й вече е достигнала крайния предел на минимализъм - изчистила е не само излишното, но понякога и необходимото, за да блеснат отдолу костите, с белотата им, със съвършенството, с остротата си - да бодат, да причиняват. Да са прости и безсмъртни. Къде е змията? Тук. Откъснала е ябълката и без да я дава на Ева, а още по-малко на Адам, си похапва от нея съвсем сама.
10 лв., издава „Жанет 45"
Авторът! Авторът!
Екатерина Йосифова е една от най-добрите и обичани български
съвременни поетеси. Родена е на 4 юни 1941-ва в Кюстендил. Била е учител,
журналист, театрален драматург, редактор и главен редактор на литературен
алманах. Има над 10 стихосбирки. Превеждана, награждавана. Когато един друг писател, Боби Роканов, я пита: „Какво е стихотворение?", тя отговаря: „Нещо повече. Не излишък, а онова повече, което обнадеждава."
Нещо подобно
Ето още две книги, които засищат: Липсващи страници от Кирил Василев и Апокрифни животни от Димитър Кенаров. Кратки и ударни.
Текст Силвия Чолева / Фотография Васил Танев
Коментари