Наскоро ти споделихме разочарованието си от Под пара на може би най-големия майстор на хумористичното фентъзи Тери Пратчет. Слаба история, кекаво повествование, излишна позитивност. Всичко това обаче отсъства от наистина последната книга на сър Тери The Shepherd’s Crown. Тя бележи бляскав финал на кариерата и житейския път на автора си и вдига короната високо и недостижимо - такава, каквато е и тази в книгата - простичка, древна като смеха, земна и съвсем, съвсем истинска.
Вярно е, че книгата още не е преведена на български. Но две години след излизането й в англоговорящия свят, не можем да се стърпим и да не ти разкажем за нея и огромното удоволствие, което носи отгръщането на страница след страница. Пък все някой ден ще излезе и на родния ни език.
Както вероятно вече знаеш, The Shepherd's Crown отново разказва за приключенията на младата вещица Тифани Сболки. Само че във финалната си книга Тери Пратчет ни среща с още много, много, много от старите ни познайници от Света на Диска. Срещите са наистина трогателни, топли, любопитни - такива, каквито биха били със стари приятели, с които си израснал заедно и се виждате и чувате спорадично, а понякога, рядко, се събирате всички накуп. Но освен срещи, The Shepherd's Crown ни дава и раздели - двете най-тежки такива - с автора си и един от най-любимите и стари негови герои. Няма да ти издаваме повече, но пък ще споменем, че всъщност финалът е и своеобразно ново начало. Началото на пътя на нови любимци, а този път... е, той ще остане отвъд пелената на познанието ни със смъртта на Тери Пратчет.
И съвсем бегло щрихиране на историята - светът се променя, модерната епоха влиза алегорично с железницата, а старата отстъпва път и място по най-естествения начин - с тиха и спокойна смърт. Тифани се опитва да огрее два района и да помогне на колкото се може повече хора от селата. В книгата се включва и младият Джeфри - момче от благороднически род, който не понася консерватизма на семейството си и тръгва към Ланкър, за да стане... вещица, за което, оказва се има вроден талант. Пътищата им с Тифани се пресичат и тя го поема под крилото си, а той й дава помощта си. В света на елфите междувременно има сътресения и промени и те имат нов план да нахлуят на Земята. Атмосферата на книгата е великолепна и зад всички събития и случки се простира пасторална селска идилия, която всеки читател, изкарвал дълги лета и ваканции на село, ще припознае и ще върне в уюта на деството. Всъщност, ако приемеш един съвет, ще ти предложим да четеш книгата на село, ако къщата на баба и дядо още е там. Привечер на терасата, през деня в гората или на някоя пейка до реката или пък, когато дойде зимата - до бумтящия огън на печката. Извини ни за клишето, но при нас се получи точно така.
Да оставим обаче удоволствието от четенето на теб, а то, повярвай ни, е огромно. Асистентът на Тери Пратчет Роб Уилкинс твърди, че ако беше поживял още, писателят вероятно щеше да дописва и редактира книгата. Но тя и така е монолитна в структурата си и великолепна в разказа. И завършва не просто историята си, а затваря и задната корица на свят, в който живеем над 30 години. Свят, който познаваме, се прощава с герои, които обичаме, докато четем приказка за лоялност, вярност, приключения, магия и приятелство. И нека този път оставим статията без секциите Авторът! Авторът! и Нещо подобно. Защото The Shepherd’s Crown е финал и поклон сама по себе си; финал, след който се спуска завесата и остават аплодисментите, смехът, сълзите и любовта ни.
Текст и фотография Ивайло Александров
Коментари