Познаваш Александър Шпатов, ако не от срещата ни с него през 2014, когато го разпитахме за новия му тогава сборник #НаЖивоОтСофия, то със сигурност заради станалия култов текст Да изживееш този град, който той публикува при нас и който, вярваме, те е накарал да изпиташ поне една идея по-благодарни чувства към града, в който всички ние живеем и който се е превърнал в крайъгълен камък на 10-годишното му творчество. Действително, първата асоциация с името на Шпатов е "човекът, който пише разкази за София" и именно този имидж го наложи като автор с много разпознаваема идентичност и една стабилна фенбаза от Дружба през Орлов мост чак до Обеля.
Сега те връщаме към него за трети път, заради Том 2.0 - сборник с оптимизираните и редактирани разкази от първите му три книги Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011), който той издаде съвсем скоро през Colibri като повод да отбележи 10-годишния си юбилей като писател и 30-годишния си такъв като човек и много готин пич. И преди да се запиташ защо е нужно старата проза да се чете на нов глас, ще те пресечем с фактите, че никоя от предходните три книги не е налична в момента, а версиите на разказите са внимателно преработени, допълнени и актуализирани към настоящото, което прави Том 2.0 едно изключително приятно четиво за (ах, как обичаме клишетата) съвременния, млад градски човек. А и далеч не само за него.
Връщаме се на имиджа на Шпатов на писател, който пише за София. Това е факт, както е и факт, че хората толкова много го харесват именно защото местата, описани в разказите му, са техните лични места - било то Принцесите на Раковски, Кристал, автобус 76, Цариградско или Младост 4. В „кратките му градски" обаче съществува още един много важен елемент, без който те определено нямаше да са толкова хубави - ти. Да, правилно, точно ти. И в трите части на Том 2.0 Шпатов разкрива невероятните истории на всички онези хора, които съставляват или са произлезли от този град и, които всъщност го правят толкова пълнокръвен и жив - продавачът на книги на Славейков, лелята на спирката, младата двойка в автобуса, бордистът, заминал за целия сезон на Банско, младият интелектуалец, студентът в чужбина, лудият на пейката пред Езерото с лилиите в Борисова. Всички те, това си ти - неповторимият, единствен по рода си и отличителен жител на София, чиято лична вселена всеки ден произвежда цял куп смайващи истории, толкова невероятни и в същото време така универсални, че направо си е грехота да останат неразказани.
Като заговорихме за вселена, тази на Александър Шпатов определено е приказна. Писателят винаги успява да изненада читателите си, защото, първоначално го вкарва в един наглед доста злободневен сюжет, който изведнъж се завихря от буря от сюрреалистични импресии. Ако си мислиш, че един продънен Икарус, например, е най-скучното нещо, което може да съществува в пространствено-времевия континуум, то Том 2.0 ще преобърне представата ти на 180 градуса. Да не говорим за водата във фонтана пред Народния или за истината за производството на Зрънчото. И без повече спойлери (или подсказки, както щете) ще кажем само, че ти препоръчваме Том 2.0 искрено, заради свежото настроение, с което ще те заради дори и в най-мрачния работен ден, в най-голямото задръстване или най-самотната вечер далеч от вкъщи. Далеч от София
Текст Мартина Панайотова
Коментари