В неподходящо време

icon
Sofialive.bg

В началото на този роман разказвачът е на седемнайсет и единственото, останало от баща му, е една снимка: човекът се е самоубил едва седмица след кръщенето на собствения си син. И когато, провокиран от ръчния часовник на фотографията, младежът се впуска по призрачните дири на мъртвия си баща, отрано схващаме какво се таи в дъното. Но това съвсем не отнема удоволствието от четенето.

Може би защото Зулцер успява майсторски да съчетае универсалното и необичайното, за да произведе нещо наистина интересно. В неподходящо време е роман за потискани страсти, за невъзможната и безсмислена борба с онова, което си, за сковаващата еснафска ограниченост на Швейцария от средата на века; но освен това е увлекателна история, разказана с овладяна мощ и ненатрапчива изкусност. Книга, която се разбира с читателя, може би защото основният й патос е за необходимостта да разбираме и приемаме различните от нас.

Авторът! Авторът!
Ален Клод Зулцер (1953) е швейцарец, роден в Базел, работи като писател и преводач на свободна практика, което в повечето случаи не предполага адски вълнуваща биография. Отскача между родния си град, Берлин и Елзас, написал е няколко романа и е част от журито на престижния конкурс „Ингеборг Бахман". В неподходящо време е първата ни среща с него на български. Ще се радваме някой ден да получим и романа му Един перфектен келнер, отличен с две солидни награди - Медичи и Херман Хесе.

Нещо подобно
Едва ли съм единственият, на когото ще се натрапи паралелът със Смърт във Венеция на Томас Ман - не само заради тематиката, но и заради уверения, прецизен стил. Този стил ме отпраща и към някои британски писатели, например Кадзуо Ишигуро или дори моя любимец Иън Макюън. Но да не подценяваме швейцарската традиция на ХХ век: поне Макс Фриш и Фридрих Дюренмат са две имена, до които Зулцер със сигурност би се зарадвал да види своето.

В неподподящо време от Ален Клод Зулцер е в близката книжарница, струва 16 лв.,
издава Black Flamingo,
а преводът от немски е на Владко Мурдаров

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Снима, гмурка се и не може да се нарадва на своето Volvo от 80-те