Едно от големите предимства на поезията е, че може да те връхлети случайно. Хванеш ли сборник като Великите немски поети, може просто да разлистиш наслуки и да видиш какво ще ти се падне. Може да е смайваща с простотата си песен от времето на романтизма, за който някои твърдят, че по начало си е немска работа. Може да е шлифован бисер на изтънчено-уморения сецесион. Може да е полъх от мрачното тържество на барока. Всичко това е събирано и превеждано около половин век от Венцеслав Константинов, за да се получи впечатляващата антология. Тя не е толкова опит да се представи систематизирано немската поезия, защото подобна задача изобщо не е по силите на един преводач. По-скоро става дума за личния му избор, предпочитаните от него стихотворения, които са му влезли под кожата, та и по тази причина ги е превел. Сред тези 5000 стиха наистина има и такива, които не впечатляват, но за тях ли ще си говорим? По-добре да си говорим за Хайне, за Рилке, за ненавременните дързости на Хьолдерлин или за ярката експресионистична образност на Георг Тракл. И за легендарния Новалис, чийто прочут Химн на нощта ти предлагаме да прочетеш още сега:
Вечно ли ще се завръща утрото?
Няма ли властта на Земното да свърши?
Нима злощастна суетня ще скърши
божествения полет на нощта?
Защо навеки не пламти
невидимият жертвеник на любовта?
На светлината и будуването
е отредено време -
ала надвременно е на нощта господството,
всевечно трае срокът на съня.
О, сън свещен!
Ощастливявай по-начесто
отдадените на нощта -
в тоз земен всекидневен труд.
Единствено глупаците не те признават
и нищичко не знаят за съня,
освен за сянката,
която в оня мрак
на истинската нощ
ти милостиво ще разстелеш върху нас.
Не те усещат
в златния поток на гроздето,
в лечителното масло
на бадема,
нито в кафеникавия сок на мака.
Те не знаят,
че тъкмо ти облъхваш
гръдта на нежното момиче
и в рай превръщаш скута -
не подозират,
че при нас пристигаш
от древните сказания,
за да разкриеш
дверите на небесата,
че носиш ключа
към жилищата на блажените -
ти, мълчалив вестител
на безпределни тайни.
Авторът! Авторът! Тук има 33-ма автори и един съавтор - Венцеслав Константинов (1940). В младостта си Константинов е бил и цигулар, и частен учител, и екскурзовод в Слънчев бряг, но след това се превръща в един от най-известните германисти в България. Превежда не само поезия - дължим му издания на Макс Фриш, Бертолт Брехт, Стефан Цвайг и редица други. Но повече може да научиш от статията в българската Уикипедия, която наистина смайва със своята детайлност. Казват още, че бил човек с доста силничко его. Но какво пък - нас ни интересуват преводите му и преди всичко тази чудесна антология.
Нещо подобно Май наистина отдавна не се правят едрокалибрени антологии с участието на много преводачи. По-скоро в един момент големите решават да съберат преводите си, трупани през годините, да добавят няколко неща специално за изданието, и така да представят своята лична подборка. Защото, както казва Александър Шурбанов, може да си набереш известен брой цветя, но не може да занесеш вкъщи цяла поляна. Тъкмо неговата Английска поезия е подобно издание, както и амбициозният том на Кирил Кадийски От Вийон до Виан. Но и двете книги излязоха през 90-те, та тъкмо бях почнал да се чудя защо колегите им не ги последваха.
Великите немски поети е в близката книжарница, струва 14 лв., издава
Сиела,
а преводът - ако не стана ясно досега - е на Венцеслав Константинов
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари