Първото, с което
Възвишение те удря по главата,
несъмнено е езикът. Няма друг български
роман, който така упорито, увличащо и
умно да възкресява една отминала форма
на езика ни. Тук това е цветният, вкусен
и радостно хаотичен език на възрожденците.
За целта са нужни инат и остроумие, пред
които си длъжен да свалиш капа и с думите
на разказвача да възкликнеш: „Ибах та
в чапкънина!"
Неоспорим факт
е, че езикът прави тази книга, но тя не
е само език. Като разказва за двама
възрожденски образи, полу-революционери,
полу-разбойници, като ни вкарва в света
на техните разсъждения, Възвишение в крайна сметка казва много за българската
култура и манталитет въобще. И веселото
остроумие не бива да заблуждава - защото
някои от прозренията й са доста мрачни,
а на финала реалността удря като парен
чук. Това е роман-провокация, който вече
жъне бая похвали, но със сигурност ще
отнесе и доста храчки.
И още нещо, с
което Възвишение е много различен
от повечето съвременни български книги.
Той разказва за приключения. А сякаш
бяхме позабравили, че романът в самия
си произход е жанр, увлечен по авантюрното.
Ето го и второто, с което Милен Русков
се връща към началата, но по ярко
постмодерен начин.
Авторът!
Авторът!
Милен Русков
е роден през 1966 г. и това е третият му
роман. Предните два - Джобна
енциклопедия на мистериите и Захвърлен в природата - не минаха незабелязано и си създадоха
както почитатели, така и отрицатели.
Вторият наскоро излезе и в американско
издателство, но все ми се струва, че поне
у нас за Милен ще се говори още дълго
като за автора-на-Възвишение.
И не само защото това е първата му книга,
в която действието се развива в българска
среда.
Нещо
подобно
Ако си говорим
на какво се опира Милен в изграждането
на този възрожденско-разбойнически
свят, то податките са доста ясни: шеметните
мемоари на хора като Захари Стоянов и
Стоян Заимов. (Впрочем, ако гимназиалното
образование те е отказало да ги четеш,
сега е моментът да разстреляш предубежденията
си). За героя-разказвач неизчерпаем
източник на вдъхновение е и поемата на
Раковски „Горски пътник", която от
днешна гледна точка е истински куриоз.
Старият Славейков пък не случайно
присъства и като епизодичен герой в
книгата. Но ако питаш за съвременен
автор, който така методично и остроумно
стилизира отминала епоха с езика й,
сещам се за англичанина Питър Акройд,
а защо не и Антъни Бърджис. А методът
на разказване, с многото отклонения и
парадокси, определено ме води към един
още непреведен у нас класик на британския
роман - Лорънс Стърн.
Романът Възвишение на Милен Русков е в близката книжарница,
струва 13 лв.,
изд. Жанет-45
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари