Един от най-големите руски литературоведи на ХХ век, Борис Ейхенбаум, пише цяла книга за поезията на Ана Ахматова още през 1923-та. И точно там, говорейки за лирическата й героиня (тоест не за самата Ахматова, а за централния образ в стиховете й), казва: „от една страна, тя е „блудница" с бурни страсти, от друга - бедна монахиня, която моли прошка от бога". Нищо кой знае какво, нали - и героинята на Елисавета Багряна е нещо подобно. Само че когато чекистите налагат новата социалистическа догма, прочитат думите на Ейхенбаум така, както Дяволът евангелието. Прословутият Жданов я громи и заради двете - хем мистичка, хем развратница.
Това е само епизод, коментиран в книгата на Надежда Манделщам за Ахматова, с
която поддържа приятелски отношения с десетилетия. Толкова приятелски, че обсъждали
изневерите на мъжете си, стиховете на поетесата и тези на съвременниците им.
След излизането на първото пълно руско издание през 2007-а книгата предизвика почти
скандал. Някои направо обвиниха покойната авторка в изопачаване на личността й
и в приписване на по-голяма близост с нея от реалната. Други се опряха на
думите на Бродски, който определя първата книга със спомени на Надежда
Манделщам като „най-добрата руска проза от втората половина на ХХ век".
При всички случаи коментарите към стихотворения на Ана Ахматова и Осип
Манделщам са много ценни за всички, които ги обичат. И образът на преследваната
поетеса печели много от тази книга.
А към основния текст са добавени и много писма между двете. Както и няколко предговора.
Преводач е съпругата на покойния поет Иван Динков.
27 лв., изд. Рива, превод Белла Цонева-Динкова
Авторът! Авторът!
Надежда Манделщам е съпругата на поета Осип Манделщам. За руснаците обаче тя отдавна
е авторката на прочутите Спомени (първо издание -
1970, САЩ) и на Книга втора (Париж, 1972), в които описва
живота на интелигенцията през сталинизма. За руснаците Спомени има слава, сходна с онази на Задочни репортажи за България на Георги Марков.
Когато се запознава с акмеиста Осип Манделщам, Надежда е още млада художничка.
После, в годините, през които я изселват къде ли не из великата страна на
Съветите, главно учителства. През 1956-а защитава и дисертация при проф.
Жирмунски - Функции на винителния падеж в
древните англосаксонски поетически паметници.
Нещо подобно
Спомените на Надежда Манделщам са доста различни от другото, с което
разполагаме на пазара за Ахматова - биографията на Илейн Фейнстейн Ана Всерусийска: Животът на Ана Ахматова.
Фейнстейн не е нито дълбока, нито достатъчно аналитична, но пък разглежда целия
живот на поетесата. Затова по-близка като звучене е по-скоро книгата на Лев
Лосев Йосиф Бродски - информация също
от първа ръка и за огромен руски поет, гърчещ се през комунизма.
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев
Коментари