Не знам защо, но напоследък все по-често ми се четат есета. А някои от есетата в тази книжка са просто разкошни: красиви, премерени, с поразително точни попадения в точния момент. Говорят за миналото, за спомена и за разказването. „Едва след като се разкаже миналото, то започва да съществува" - казва Великич, и ми се струва доста прав. Говорят за мига, в който детето започва да опознава своя град и така се ражда бъдещият писател. Говорят за други градове, всеки от тях - в различен момент дом, и всеки - неповторимо различен. Говорят за парадоксите и за провокациите в това да си сръбски автор, четен на Запад, в годините, когато пропагандата е приучила европейците да гледат на сърбите като на варвари. Говорят за кафенета и за музеи, за начини на живот и на писане. И, някак неусетно, в почти всяко есе притичва Набоков и преминава по някой трамвай.
Авторът! Авторът! Струва ми се, че от самата книга ще научиш повече за Драган Великич, отколкото аз мога да ти кажа. Във всеки случай човекът е роден през 1953-та в Белград, а е израснал в градчето Пула на хърватския полуостров Истрия (едно от есетата ще ти обясни каква е иронията в този факт). Бил е журналист, издател, посланик във Виена; написал е осем романа, шест от които са номинирани за престижната сръбска награда НИН, а един я печели: това е Руският прозорец, издаден преди някоя година и у нас.
Нещо подобно Не че литературите на бивша Югославия нямат завидна есеистична традиция - от Иво Андрич и Йован Христич та до Дубравка Угрешич. Не че Централна Европа, към която се стреми тази книга, не е припознала отдавна есето като свой жанр, а то, на свой ред, постоянно я препотвърждава - в текстовете на Канети, на Кундера, на Кертес. И все пак, ако ще търсим нещо подобно, аз лично се впечатлих колко сходно усещат нещата Драган Великич и Георги Господинов, към чиито есета съм готов да те върна с удоволствие.
За писателите и градовете е в близката
книжарница, струва 13,50 лв., издава
Агата-А,
а преводът от сръбски е на
Мария-Йоанна Стоядинович
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата)
Коментари