Ако ти е втръснало от слънце, коктейли и позитивизъм, тази история от Хакан Гюндай идва тъкмо навреме. Ще се озовеш право в най-затънтеното кьоше на Анадола, сред люд студ, без топла вода и в компанията на гадни сержанти и офицери. Зиян започва като достоен представител на жанра „казармен роман", но скоро разбираш, че става дума за нещо доста по-сложно и амбициозно. Разказвачът - чието име научаваме доста късно - не е обикновен подплашен редник. Първо, защото има добро литературно образование и второ, защото развива навика по време на дежурство да си говори с един мъртвец. Мъртвецът, от своя страна, е маргинална, но важна фигура от турската история - Зия Хуршит, който през 1926-а организира неуспешен атентат срещу Ататюрк. Към бруталната реалност и кошмарите на миналото добавяме още суров стил и смел поглед към някои от най-характерните проблеми на турското общество. Харесах момента, в който разказвачът отива в местната книжарница и пита за кюрдско-турски речник. Отвръщат му, че за 30 години той е първият, който търси такова нещо. Неговият коментар: „Разбрали сме се да не се разбираме".
Авторът! Авторът!
Хакан Гюндай (1976) е
доста продуктивен: седем романа за трийсет и шест годишен писател не е шега
работа. Роден е на Родос, основното си образование получава в Брюксел, по-късно
пък следва художествен превод от френски и политология. Така че бекграундът му
не е много анадолски, но вместо да парадира с космополитизъм, Гюндай слага
пръст право в раните. Извън това човекът изглежда си пази личния живот и страни
от светлината на прожекторите. Разумно.
Нещо подобно
Предполагам, всеки ще
иска да знае дали прилича на Орхан Памук. И наистина, с тази дълбока провинция,
стегната в лапите на студа, е трудно да не се сетиш за Сняг -
най-политическия роман на турския нобелист. Стилът на Гюндай обаче е съвсем
различен. Може би от франкофонското образование е наследил афинитет към „лошия
тип" Селин и неговото Пътешествие до края на нощта. Логично е да видим Зиян и в здравата традиция на военния роман, като почнем от Ремарк и минем през
Норман Мейлър например. А аз си припомних и една българска следа - преди
няколко години Стоил Рошкев издаде Жени по китайската стена и посвети
книгата си на последния наборен войник в българската армия.
Зиян на Хакан Гюндай е
в близката книжарница, струва 14 лв., издава Делакорт,
а преводът от
турски е на Ивайло Хранов
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари