2017 в музика

Надали има година, в която да не са излязли стотици хубави албуми. И поне двуцифрен брой от тях да не оставят ярък спомен и да провокират честа ротация при феновете на артистите. Ние ти правим следновогодишен подарък със скромна селекция от 10 страхотни музикални заглавия от 2017, а за теб оставяме удоволствието от слушането.

Ulver - The Assassination of Julius Caesar
Норвежката формация отдавна няма нищо общо с метъл корените си. От трип хоп, през електроника, ембиънт и експеримантални, кинематографични парчета, Гарм и компания издадоха редица интересни албуми, които меломаните без жанрови ограничения ценят и слушат. А миналата година издадоха абсолютен синт поп шедьовър. Защото The Assassination of Julius Caesar е точно това - разкошен синтезаторен поп албум, достоен за колекцията на всеки фен на Depeche Mode например. Всъщност, след като Hurts са решили да издават досадно-скучновати албуми, се радваме, че си имаме и Ulver, които да запълнят нишата, прокарана през 80-те и поизлязла от мейнстрийма след 2000.

Life Of Agony - A Place Where There's No More Pain
Вече ти споделихме впечатления от страхотния албум на завръщането на бруклинските легенди Life Of Agony. Няма как и да не го включим в подбора ни от най-доброто за 2017. Алтернативен метален рок, запазил духа и енергията на Life Of Agony от 90-те. Но и съвсем адекватен на съвременната сцена. Има рок, има метъл, има пънк, има и онази специфична меланхолия. Чуваме бандата в убийствена форма (в такава ги видяхме и в Англия през септември), сякаш от предния им албум са минали 2, а не 12 години. А Мина пее все така силно и красиво. Колко жалко, че барабанистът Сал Абрускато реши да се откъсне от колегите си (за пореден път в последните 25 години) през декември.

Кайно Йесно Слонце - Mare Verborum
Страхотно е, че имаме група като Кайно Йесно Слонце. Музиката, която създават, сякаш расте само по тези географски ширини. Защото зад ембиънт атмосферата и почти медитативните мелодии има толкова много от наследството на музикантите в проекта, свързани с традиционните инструменти на България, Балканите, но и Изтока и Европа, че в амалгамата му получаваме разкошна еклектика от влияния. Еклектика, но под концептуалната рамка на песните на морето. Всяка от шестте композиции е дълга над 10 минути (без закриващата "Det"), а заглавието й е думата "море" на различен език. Съвет - слушай го нощем в леглото за заспиване - действа по-уютно и приказно от мек юрган за уморен малчуган.

Myrkur - Mareridt
Амали Бруун излезе от лоното на поп певица и модна звезда в родната си Дания и облече блек метъл звучене, разнообразено с чудесни фолклорни щрихи и окомплектовано в супер пипната продукция. Резултатът? Разкошен втори албум, участия на нишови фестивали, турне с исландците Solstafir и музика, в която нежен и ефирен дамски глас редува феерични напеви с блек метъл ревове, бластбийтове и древни струнни и ударни инструменти. Красота. Напук на консервативните метъли.

Mental Architects - Ascend
Този албум е важен поради много причини, но ще изтъкнем три от тях. Първата е, че мат рок сцената отдавна не е виждала толкова пипнат откъм композиция, свирене и вдъхновение запис. Втората е, че този албум е записан и издаден от българска банда. Третата е, че знаем колко време и ресурс отне на момчетата, докато дисковете стигнат в ръцете ни. Знаем го отлично и от интервюто с тях, което така и не намерихме време да пуснем през 2017, но скоро, много скоро, обещаваме. А Ascend е пътешествието на тримата от Mental Architects из Рила и из тях самите, връзката и приятелството им. Момчетата изминават пътя до връх Мальовица само с един компактен рекордер, няколко китари и тяхната взаимна компания, на върха се ражда основната музикална тема в Ascend (ето и името на албума), а оттам следва спускането надолу и точно това пътешествие чуваме в 12-те инструментални парчета.

Five Horse Johnson - Jake Leg Boogie
Five Horse Johnson са от Толедо, Охайо и вече 22 години свирят блус и буги рок. Защо влизат в класацията ни с толкова праволинейна музика? Защото осмият им албум Jake Leg Boogie е страхотен. Защото има моменти, когато искаме да слушаме рокенрол, да пием бира, да пече слънце и да ни пулсира кръвта. Да млатим с крак по пода и да клатим глави, докато слушаме жежки блус рок парчета, поднесени с продран глас и хармоника. Защото рокът е доживот.

Ten Years After - Sting in the Tail
И като казахме, че рокът е доживот - още едни ветерани издадоха великолепен блус рок албум през 2017. Имай предвид, че първият Ten Years After излиза точно преди 50 години. А днес в групата все така стоят двама от четиримата оригинални нейни члена - клавиристът (не просто клавири, а Хамънд орган) Чък Чърчил и барабанистът Рик Лий. Преди две години ги напуснаха вторият им вокалист и китарист Джо Гууч (дошъл след незаменимия основен китарист и певец на бандата Алвин Лий, който напусна групата през 1973 и почина 40 години по-късно) и оригиналният басист Лео Лионис, а през 2017 Ten Years After издадоха Sting in the Tail с легендарния британски блус басист Колин Ходжкинсън и много по-младият от тях (едва 34-годишен) китарист и певец Маркъс Бонфанти. Е, Sting in the Tail е великолепен блус рок албум от остарели и готини бели чичета и младеж, който пее така, все едно е на сцената на Уудсток през 1969.

Gary Numan - Savage (Songs from a Broken World)
Колко точно яко е да си на (почти) 60, да издадеш 18-ия (!) си студиен албум и той да звучи толкова добре, колкото Savage (Songs from a Broken World) на Гари Нюман? Албумът е концептуален и представя сблъсъка на западната и източната култури в пост-апокалиптичен свят, останал пустиня в следствие на глобалното затопляне. И песните са страхотен саундтрак на тази мрачна визия. Синтетичният поп и тежките индъстриъл включвания са като среща на Питър Гейбриъл с Трент Резнър в студиото на Алън Уайлдър. Оттам нататък - имаш великолепни поп парчета с доста електроника за фон и звучене, което спокойно може да ги направи радио хитове. Но няма, за добро или лошо.

Colour Haze - In Her Garden
Въртим, сучем и пак ни връща към рока. Този път говорим за култова в стоунър и джем рок средите банда от Германия. Colour Haze вече имат 12 албума, пълни с разкошни сайкъделик джем рок сесии. Парчетата им са с характерно фъз звучене на китарите, а рифовете и мелодиите с типичния за стила леко абразивен саунд и често разтеглени в над 7-8-минутни песни и редки, но ефектни дрезгави вокални линии, ги превръщат във великолепни музикални трипове. Представи си In Her Garden като звука на пролетен залез или ранен есенен изгрев - слънце, светлина и мараня, които сякаш те канят да хванеш пътя.

Bjork - Utopia
Странна птица е Бьорк (доста меко казано). Такъв е и десетият й албум Utopia. Много електроника, странно изкривен трип-хоп ритъм бележат музикалния фон, нямащ нищо общо с вокалните линии и (дис)хармонии - както винаги. Но над целия гениален музикален авангардизъм на исландката грее една светла и топла аура. Саундтракът на пролетта, ако тя беше жив организъм на психотропни препарати. Това вероятно се държи и на факта, че самата Бьорк твърди, че албумът е по-скоро писмо до Рая (аха, ето откъде асоциацията с пролетта и психеделията) - обратно на ада, изпят и изсвирен в предния й албум Vulnicura.

Други албуми, които слушахме през цялата година и стоят гордо сред плочите, дисковете и хардовете ни, са новите на Робърт Плант, Kadavar, Blut Aus Nord, Шарлот Генсбург, но ги щрихираме с по един хиперлинк към целите албуми и ти пожелаваме приятно слушане. И ще се радваме да споделиш твоите фаворити от 2017 в коментарите под статията.

Текст Ивайло Александров