A Place Where There’s No More Pain на Life Of Agony

През 2011 Кийт Капуто събра увереност да излезе пред консервативната метъл публика като трансджендър, прекръсти се на Мина Капуто и оттогава насам вее високо флага на LGBT обществото. И това е важна крачка към новия живот на американските алтърнатив метъл легенди Life Of Agony. Защото предвожданата от Мина банда не просто се завърна от бездната преди 3 години, ами и тази пролет издаде най-силния си албум от чудовищно якия си дебют River Runs Red (1993). А това, приятели, е доста сериозна заявка.

Мина Капуто и Джоуи Зи

Годината е 2014. Life Of Agony са отишли в забвение. Басистът Алън Робърт се занимава повече с рисуване, отколкото със свирене. Мина Капуто издава солови албуми с меланхолични пост-гръндж парчета. Джоуи Зи продуцира млади метъл и хардкор банди. А барабанистът Сал Абрускато създава дуум/готик метъл бандата A Pale Horse Named Death, където поема китари и вокали. За всеки от тях Life Of Agony е затворена книга, а опитите да запишат нова музика през последните години са насилени парчета и идеи, които отиват директно на боклука.

Алън Робърт и Сал Абрускато

Само че през 2014 бандата се събира отново в оригинален състав и изнася първия си концерт след смяната на пола на Мина. Отзвукът е толкова силен, че две години Life Of Agony правят супер успешни лайфове, а австрийският лейбъл Napalm Records им предлага да запишат албум. Четиримата се затварят в репетиционната и откриват, че загърбили личните си демони, отново могат да творят заедно. От искрата лумва огън и през май тази година излиза петият им албум A Place Where There’s No More Pain, който показва само едно - Life Of Agony са тук напълно уверени и определено са на една вълна. Защото албумът е безкомпромисен.

Ако чакаш кросоувър/хардкор рифовете и звученето на River Runs Red отсега ти казваме, че си сбъркал адреса. Life Of Agony звучат така, както можем да очакваме от 40-годишни хора, минали през мощната вълна на бруклинското звучене от началото на 90-те, но и плували умело в наследството на банди като Jane's Addiction, Alice In Chains и Quicksand. Този път от лейбъла им е оставена свободата да тръгнат в комфортна за тях посока. Парчетата звучат твърдо и директно, но и достатъчно мелодично, а честите преходи и смяната на темпото, така знакови за дебюта тук са леко прикрити зад постоянните китарни атаки. И вокалите! Вокалните линии са една от най-силните черти на A Place Where There’s No More Pain. Мина е в страхотна форма и пее с енергия и пламък, които директно ти влизат под кожата.

В A Place Where There’s No More Pain има всякакви парчета. “Meet My Maker” е типично отварящо парче за албума с директен риф и блъскащ ритъм. Подобна е и по-задъханата “World Gone Mad”, която е и първият сингъл в албума. Имаме тежкарски, забавени и плътни рифове в “Right This Wrong” и “Dead Speak Kindly”. Тук са и парчета, които могат да те накарат да стискаш зъби и юмруци до сълзи, преди да си откъснеш главата със замах от кръста (“A New Low” и “Bag Of Bones”). А финалът е прошепната пиано меланхолия "Little Spots Of You". И Life Of Agony са съумяли да съберат тези десет песни в хомогенен, завършен и сериозен запис. Нямаме търпение да ги чуем и пеем на живо с тях и стотици фенове.

A Place Where There’s No More Pain е адски силен и чудесно пипнат албум на стари кучета, които са намерили отново диалога и звучат... така, както трябва да звучат Life Of Agony днес.

Текст Ивайло Александров