Bass Romance

Бристъл и Манчестър - градове емблеми в британската музикална история. Phaeleh и Dub Phizix - момчета образци на дъбстеп и дръменбейс арената. MC Strategy - за картечен фристайл. Ноември трудно можеше да започне по-добре.

В известен смисъл и тримата, които се очаква да изтърбушат Mixtape 5 тази нощ, са адските непукисти и не ги вълнува особено кой какво ще каже за продукцията им. Те си правят каквото си искат. Но пък хората обикновено казват много хубави неща - ще нарекат единия „бристълския бас бог", върху най-известната колаборация на другите двама пък ще стоварят титлата „170 bpm химн", не могат да се оплачат.

Въпросът е, че Мат Престън (Phaeleh, тоест Фела) нас супер ни кефи какъв скромен титан е. Напоследък все по-рядко зад пулта ще завариш някой, който всъщност е учил музика (да не говорим за класическа), свири на аналогови инструменти (например пиано и китара) и слуша само собствените си инстинкти (добре де, и Massive Attack, Portishead и първите два албума на The Prodigy). Бихме го нарекли екзистенциален дори заради самопризнанието му, че спадовете и възходите на живота са онова, което подклажда мелодичния му „ембиънт дъбстеп" (поради липса на по-смилаемо определение) и го прави да звучи някак филмово, някак дълбоко, емоционално и без никакво уважение към общоприетите разбирания за жанр, структура, темпо и така нататък. Все качества, които идеално се чуват във втория му албум Tides - поводът Мат в момента да обикаля земното кълбо и да намине към нас.

Phaeleh

Джордж Авънс (Dub Phizix, на снимката горе), от друга страна, изобщо не ни кефи, че не си рециклира боклука (както е упоменато в дългия му списък в секция „Относно" на личния му сайт), дори не се чувства гузен по този повод. Даже леко арогантно копеле ни се струва, не бихме го поканили да пием заедно, честно. Обаче като пуска, е звяр. Тежък, минималистичен, овладяно агресивен звяр. Дай да врътнем „Marka" и да не се обясняваме повече, няма нужда, ей това е човекът. Между другото, той също може да свири на китара, даже го е правил без никакъв успех в няколко училищни банди и е прочут гийк, който не се оставя лесно да бъде извлечен от студиото си. Същото, от което в последните 20 години, под влияние на хора като A Tribe Called Quest, Photek и Bugz in the Attic, излиза онзи наистина неподражаем звук, който вероятно е причината мистър Авънс да стъпи на шест континента в рамките на една 2012-а година.

Dub Phizix и MC Strategy (фотография Гари Браун)

На MC Strategy, старо приятелче на Джордж и ключов съучастник в „Marka", рядко му се разбира какви ги реди, но едно е сигурно - влиза ти с шут отвътре и поваля. Ноември трудно можеше да започне по-добре. Опа, това май-вече го казахме.

За подробности, ред на появяване и билети виж тук

Текст Стела Вълкова