Blush

Blush са наоколо от немалко време. Ту по-активни, ту в творчески паузи, но Петър, Юли, Панко и Ели винаги намират музикални идеи, върху които да стъпят и да свирят заедно. И сега, 10 години след началото на групата, след приливи и отливи, четиримата са готови с първия си албум. Той се казва Happy Days of Sorrow и ще излезе на 21 май с концерт в клуб Live & Loud. Ние пък се спуснахме един етаж по-ниско, където е репетиционната на Blush и им прекъснахме репетициите, за да ни разкажат повече за историята на бандата и свиренето заедно. С много смях и някоя и друга напитка от тайното барче, под звуците на Kyla La Grange.

Как се събрахте?
Петър: Това стана доста отдавна - има вече десетина години. Първо се познавахме с Юли.
Юли: С Пешо даже се знаем по-отдавна. Аз тогава свирех на бас в друга банда.
Панко: Аз и преди Blush съм свирил с Пешо и с още две момчета, но нищо сериозно.
Петър: Тогава се събрахме с Юли и Панко тримата и започнахме да генерираме разни идеи. Те се раждаха много лесно - единият започваше да свири, а другите се закачаха веднага. Много добре си паснахме музикално. А като направихме 6-7 парчета, логично потърсихме кой може да ги пее.
С Ели тогава ли се намерихте?
Петър: Да, за нея си имахме едно на ум, защото се познаваме вече от близо 15 години. Пробвахме, получи се и сме в този състав от 2007 - вече 10 години.

Какво се случи с Blush от 2007 досега?
Панко: Имахме една пауза, която ни забави доста.
Юли: Свирихме на един концерт в Строежа през 2008 с Анимационерите, Остава.
Ели: И след това си дадохме почивка и всеки започна да се занимава с други неща. Имахме различни идеи и мнения и отне някакво време, за да се научим как да напасваме различията си и как да комбинираме интересите си.
Юли: Абе, научихме се как да се понасяме (смее се).
Ели: Което не всеки път е успешно, но си крием синините пред хората (всички се смеят).
Защо се забавихте толкова време с албума?
Ели: Защото сме мързеливи (смее се).
Петър: Първо идеята за албум трябваше да узрее за всички. Имахме и разногласия по това как точно да го направим. Искахме да звучи по-акустично и по-малко дигитално манипулиран.
Юли: Абе, Пешо иска да каже, че заради него се замотахме, защото отне повече време да му направим барабаните.
Панко: Всъщност, тази пауза наистина се оказа сериозен фактор за забавянето, защото около 4 години не свирихме заедно. И когато се събрахме пак през 2013, трябваше да започнем почти отначало.
Ели: Направихме нови аранжименти на старите парчета, написахме и нови песни. Реално никой не си е давал зор, което пък на мен ми харесва. Никога не сме насилвали нещата.

Как и къде записахте Happy Days of Sorrow?
Юли: Барабаните ги записахме тук, в репетиционната, а останалите инструменти си ги записваме по къщите.
Петър: Да, затова и става по-бавно - всичко си правим сами. Но така пък няма напрежение. Юли се занимава изцяло с мастъринга и миксирането.
Обложката също е много яка. Кой е авторът й?
Петър: Идеята беше на Ели.
Юли: С реализацията пък се зае Панко.
Панко: Имам един приятел, който снима и той засне кадъра. Но общо взето всички участвахме в процеса.
Какви са вашите Happy Days of Sorrow?
Ели: Всякакви и много шарени. Албумът е малко манджа с грозде откъм периоди. Има и по-нови песни, има ги и старите ни парчета, които са повече или по-малко познати. Там е и първата ни песен “Play”, която влезе в компилацията Credit To The Nation и в саундтрака на Лора от сутрин до вечер на Димитър Коцев-Шошо.
Петър: В албума има и по-меланхолични неща, и по-живи парчета. Има експерименти с перкусии, клавирни инструменти - не сме се ограничавали с аранжиментите.

След албума, какво следва?
Панко: Вече имаме готови няколко парчета, които ще е жалко да не влязат в някакво бъдещо издание.
Юли: Има супер много нови идеи, върху които можем да работим.
Петър: Следващата стъпка сигурно ще е ЕР. То ще стане и много по-бързо от албум.
Панко: Иначе ще гледаме да свирим на още няколко места извън София след излизането на диска.

Защо Blush?
Юли: Преди доста години живеех в Банишора - като ученик. Там имаше, а и още има от труженичките на нощта и доста се изчервявах, като ме заговаряха и така ми хрумна (смеят се всички).
А с какво се занимавате и как стигнахте до музиката?
Петър: Аз се занимавам с уеб дизайн от 15 години, завършил съм ТУ. Дълги години вече работя в Athlon. Започнах да свиря късно - 15-годишен някъде. Това ми е най-силното хоби. Иначе се кефя на ретро игри и филм, концерти, музика и спорт.
Панко: Аз също съм дизайнер, като и аз започнах да се занимавам с музика в тийнейджърските си години. В Blush свиря на бас иначе съм и китарист. Музиката изгражда основна част от интересите ми.
Юлиян: С музика се занимавам от много малък, свиря на китара и на пиано основно. Освен Blush имам и странични проекти, за които напоследък не остава много време. Иначе съм проджект мениджър в различни IT проекти.
Ели: Моята работа е свързана с anti money laundering. Тоест, разследвам пране на пари в онлайн казината. А с музиката се захванах откакто дойдох в София.

Кой е най-якият момент на бандата до момента?
Петър: Концертът ни в Строежа, на който свирихме преди Ваня Щерева, Анимационерите и Остава.
Кой най-често дава идеи по време на репетициите?
Петър: Интересното е, че групата има различни периоди и креативният процес се бута от различни хора във всеки от тях. Първо аз натисках педалите, после Юли направи няколко много силни песни, а сега Ели е в доста активна и пише парчета.
Ели: И е крайно време Панко да се включи! Най-хубавото в настоящия период е, че момчетата започнаха и да пеят.

Къде виждате Blush след 2 или 5 години?
Юли: С букнат календар за следващите 5-6 месеца (смеят се).
Панко: Не си правим много сериозни планове, защото никой от нас реално не може да се ангажира много напред в бъдещето. Гледаме да не бягаме от хоби момента.
Къде ви се иска да стигнете с Blush, след като остава твърдо в категорията “сериозно хоби”?
Петър: Аз съм повече за лайв изпълненията. Иска ми се да свирим на нови и интересни места.
Панко: Чисто музикално, тъй като повечето си имаме странични проекти, каквото не пасва за Blush, го търсим там. Ето Юли например си има много интересни самостоятелни неща. С Пешо двамата си имаме един по-китарен паралелен проект.
Юли: Има доста качествена музика - и записана, и незаписана. По-скоро цел е да стигнем до повече хора. Далеч сме от идеята да печелим от продажби обаче.
Ели: Надявам се да спре да ми става лошо от мисълта, че трябва да изляза на сцена (смее се).

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова