Bong on - live long

Често сме ти разказвали за това полу-магично, полу-демонично течение в тежкия рок, познато като стоунър. Ражда се в самото начало на 90-те из Палм Дезърт в Калифорния и шумните концерти на открито на местни гаражни банди, известни като generator parties. Първи са Yawning Man с техните дълги, напушени джемове, а година-две по-късно се събират и Katzenjammer, които се превръщат в пионерите Kyuss. Покрай тази вълна пустинни банди изплува определението desert rock, а заради свиренето и композирането в напушено състояние, терминът stoner rock идва скоро след това и... стои вече 25 години.

Yawning Man

За тези години стоунър рокът порасна, привлече публика, събра влияния, пусна разклонения. Но основните вдъхновения за бандите, които припознават стила като своя люлка, си остават тежкият риф, наследен от Black Sabbath, блусът и психеделията от 60-те и 70-те и лютият пушек от марихуана в цигара. Или в бонг. Бонгът, както и листът от канабис или свитият джойнт, са станали неизменни елементи от визуалната комуникация на стоунър рока. До степен, когато вече са преминали елемента на гротеска и колкото и прокламират употребата на леки наркотици, толкова и пародират същата такава. Докато въртят в кръг, разбира се. Но целта на този текст е не да дълбаем в термина и музикалното течение, а да те запознаем с няколко банди, които толкова прегръщат идеята за стоунър рок, че вграждат бонга дори в имената си. Започваме хронологично. Пали и предай нататък!

Bongzilla
Алюзията с японското чудовище Годзила не е случайна. Музиката на четиримата американци с ниско настроените си, бучащи китари и плътен ритъм, на фона на крясъците на вокалиста и китарист Майк Макела, лесно може да те остави с усещането, че си изкарал няколко рунда с Годзила. Само че тази Годзила пуши от масивен бонг и те облъчва с шумни и бавни парчета, които носят тематични имена като "Sacred Smoke", "Sunnshine Green"и "Amerijuanican". Бандата е създадена през 1995, разпада се през 2005 след 4 албума, а 10 години по-късно отново се събира като засега изнася само ултраяки концерти. Първият в България е на 13 май в Live & Loud.

Bong
В годината, в която американските им колеги по напушен звук Bongzilla оставят бонга настрана (добре де, по-скоро само китарите), в Англия го припалват Bong. Кратко, ясно и силно напушено. За разлика от музиката им, която отговаря само на последното определение. Bong залитат по дълги психеделични джем сесии и това обяснява солидната им дискография от над 30 издания за 12 години, огромна част от които са лайв записи на дълги и протяжни мрачно-фантастични хеви дроун дуум импровизации. Музиката на четиримата, освен типичните китара, бас, барабани и, да ги наречем напеви, включва и ситар и други източни музикални инструменти. Bong са вдъхновени от митологията и фантастично-мрачната проза на Лъвкрафт и Лорд Дънсани.

Bongripper
Връщаме се в САЩ и по-точно в Чикаго, Илинойс , където през 2006 се събират четирима фенове на бруталния, тежък, бавен и смазващ звук. Стоунър дуум в най-добрите традиции, с дълбоки метани към рогатия и бонга, които личат чудесно (и ерозивно) в тежкарския им албум Satan Worshipping Doom. Който май говори достатъчно за себе си. А ако някъде видиш надпис Hail Satan Worship Doom, да знаеш, че оттам са минали или самите Bongripper, или техни верни фенове.

Belzebong
През 2008, този път в Полша, глава надига поредният звяр, който иска да блъска шумни рифове и да пуши коз от бонг. Това са Belzebong, които пренасят стоунър дуум почитта си и в имената, с които се пишат по обложките на албуми като Greenferno - Sheepy Dude, Cheesy Dude, Alky Dude, Hexy Dude. А как звучат ли? Ами, тежко, ръмжащо и напушено, разбира се.

За финал само ще споменем още няколко подходящи имена. Например разкошно и пародийно кръстената банда от Канада Bong Jovi и феновете на тлъстия риф Bong Of Cthulhu (Лъвкрафт отново, а?). А десертът идва с култовата британска банда, от чийто последен (лайв) албум свихме заглавието на статията - могъщите Acrimony и техния Bong On - Live Long! Ти също.