Disco Fever

Да опишеш Студио 54 е като да опишеш Големия взрив, разправяше New York Magazine едно време. Но все пак ще опитаме

Диско, секс, кокаин, жирафи и, разбира се, Бианка Джагър на бял кон. Нейната снимка от нюйоркския нощен клуб шамаросва света на 3 май 1977-а, точно шест дни след официалното му откриване, за което в стройна редичка се подреждат Анди Уорхол, Шер, Калвин Клайн, Марго Хемингуей и Доналд Тръмп. Те са по-известните сред близо трите хиляди палавници, успели да минат зад плюшените червени въжета на входа (собствениците Стивън Рубел и Иън Шрагър твърдят, че въпросните червени въжета са първите в историята на клубовете изобщо). Това е годината на Треска в събота вечер; годината, в която Краля на рока тегли една на целия свят; годината, в която Секс Пистълс са върхът на сладоледа в далечен Лондон. Но в Манхатън нещата са други - най-най-най-легендарната диско дупка, където знаменитости и обикновени веселяци танцуват голи гъз до гъз (а и не само), отваря врати.

Бианка Джагър

Стивън Рубел и Иън Шрагър са двама евреи на малко повече от трийсетина, когато гръмват шампанското в първия си клуб Enchanted Garden - в Куийнс, през 1975 година. Но никой от манхатънската хип тълпа не изгаря от желание да се завърти натам - "It`s in fucking Queens, why should I go there?!", и нещата се разсъхват. Тогава купуват едно запустяло тв студио на CBS - бивш театър и бивша опера, и почват да се чудят какво би го направило по-различно от всеки друг нощен клуб по света. „Сцената" - отговаря архитектът Скот Бромли - „Всеки иска да е на нея, вместо на дансинга". Хвърлят се и зверски пари за интериора - висящи лампи, кръгъл бар с водопад и огромна диско топка. Но най-важното е, че Рубел застава на входа и в повечето случаи сам избира хората, които кани на своето парти (често отвън квичат в отчаяние десетки знаменитости наред със случайни минувачи).

Стив Рубел и Майкъл Джексън

Интериорът се сменя всеки ден - дворец в стил Луи ХІV, Дисниленд или ранчо с купи сено, коне, обори и една Доли Партън вътре. Седалките на балкона са предвидливо покрити с черна гума, а върху тях скърцат задниците на похотливите посетители - оргията на втория етаж никога не спира. В мазето е същата работа, но за по-вътрешни (а вероятно и по-хард) агенти. Бакшишите са в кокаин, барманите - по къси гащи, а в диджейската будка стърчат рамо до рамо Труман Капоти и Майкъл Джексън. Точно оттам тръгва хита „I Will Survive" и точно там е премиерата на Брилянтин.

 
Лайза Минели, Анди Уорхол и Бианка Джагър

Така я карат година и половина - на 14 декември 1978-а трийсетина агенти от ФБР размахват значките си в Студиото и почват да закопчават наред. Оказва се, че Рубел и Шрагър тотално са отсвирили данъчните - куките вадят чували с пачки от стените и окачените тавани; намират всички тефтери с тънки сметки, точно както се случва и в Недосегаемите. И всичкото това - обилно поръсено с каквато се сетиш дрога. Стив и Иън се запътват към затвора, но не и преди едно последно парти в края на януари 1980-а. След него продават Студио 54 на едно лайненце, наречено Марк Флайшман, който го превръща в поредния клуб без капчица фантазия и с нулев разврат в него.

Партито, посветено на неописуемия нюйоркски клуб,
беше миналата събота (20 август) в Yalta

Текст Мартин Дончев