Divje Jezero

Словенският квинтет Divje Jezero идва от малкото градче Идрия, в близост до което се намира една от най-популярните природни забележителности в Словения - Дивото езеро, на което е кръстена и групата. Divje Jezero ще се срещнат за пръв с българската публика, като балканското им мини-турне ще завърши в сръбския град Ниш. Дебютният им лайв у нас ще е в клуб Live & Loud на 23 ноември, с начален час 20:30 и цена на билетите от 12 лева. Към шоуто ще се присъедини еклектичното фюжън трио от Ниш Jayus Jazz, което вече представи част от музиката в дебютния си албум Trails & Errors в Маймунарника това лято, като част от безплатната промоционална вечер на сръбския джаз фестивал Нишвил. Следващите спирки на Divje Jezero ще са на 24-и в клуб Melon, Велико Търново и на 25-и в Post-Culture Stage в Пловдив.

Словенците се събират през 2008 с ясната идея да създават инструментална авторска музика, която да съчетава любимите им стилове. През 2009 записват демо албум в квартетна формация, а малко след това към тях се присъединява саксофонист и с него през 2015 издават дебютния си албум Mestni vrvež (Градска суматоха). Тази година се появи и второто им студийно отроче Pobeg iz blodnjaka (Бягство от лабиринта), който получи множество положителни рецензии от редица специализирани сайтове и списания за джаз и прог музика.

Четирите концерта на Divje Jezero в България и Сърбия са изцяло по инициатива на сдружение Balkans - WTF, чиято основна цел е разпространяването и подкрепата на съвременната балканска музика и изкуство, с които да се спуснат нови културни мостове между младите поколения на Балканите и да се създадат повече предпоставки за по-задълбочено опознаване и сближаване помежду ни.  Свързахме се с барабаниста, основен композитор и един от основателите на Divje Jezero Лука Чибей, за да разкаже повече за групата, сцената в Словения и връзките между балканските банди.

Доколкото ни е известно това ще ви бъде първо свирене в България, а вероятно и в Сърбия?
Така е. Най-близо до тези дестинации сме били, когато свирихме няколко пъти в Хърватска, така че чакаме с нетърпение балканското си турне. Това пътешествие ще бъде чудесен тийм билдинг за нас, а и ще разширим още повече аудитория, до която достига нашата музика.

Сблъсквали ли сте се вече под някаква форма с алтернативната ъндърграунд музика в България или това е напълно неизследвана територия за вас? И изобщо, знаете ли нещо за българската музика като цяло?
Ако трябва да съм честен, не знам много за музиката в България и нейните различни проявления, но сега ще имаме прекрасна възможност да понаучим нещо в тази насока, както и да срещнем нови приятели, с които да споделим впечатленията си и да обменим опит. Не само за музиката на двете ни страни, а и за самата държава, за нейните хора и традиции. Всички ние в групата много обичаме да пътуваме и да посещаваме различни страни, да откриваме различна и непозната за нас музика. Това разширява мирогледа на човек и го кара да погледне на света от толкова много различни перспективи.

Свирите сравнително слабо популярен стил музика. Имате ли някакви очаквания за това колко млади хора слушат подобна музика в България и Сърбия?
Като цяло по-младите поколения по-скоро не слушат музика като тази, която ние правим, но винаги има изключения. Според мен хората, израснали през 70-те и 80-те години на миналия век са имали много по-жив и редовен допир до джаз-рока и прогресива, защото те са били много по-популярни за времето си от сега и са достигали лесно до повече хора. Но винаги има музикални ентусиасти, които следват тези банди и те са много отдадени и лоялни към тях и музиката им, в която и част на света да се намират. Маркетингът, разбира се, също е определящ фактор днес.

Какви бяха вашите причини да започнете да се занимавате точно с тази музика, а не например с някоя много по-лесно достъпна, която би ви донесла повече известност? Кои групи и изпълнители изиграха ролята на вдъхновители и пътеводители за вас?
Когато нашият басист Алан и аз решихме да си направим група, ние просто джемвахме заедно и си подхвърляхме спонтанни идеи. Никога не сме имали някакво желание да привличаме внимание. Единственият ни план беше да създаваме музика, която на нас ни харесва и която е достатъчно интересна, за да задържа вниманието на самите нас. А ако на някого случайно му хареса - това би бил само страхотен бонус. Нещата се случиха естествено и непринудено. С пристигането на всеки нов член в групата, музиката ни се развиваше и правеше крачка напред. Цялото нещо беше като едно училище, в което се учехме взаимно в движение.

Много артисти са ни послужили за вдъхновение, не само от джаз-рок средите, а от общо взето всеки музикален стил. Някои от по-отчетливите примери са имена като Billy Cobham, Jeff Beck, Chick Corea, Weather Report, Steps Ahead. Също и много прогресив рок неща като Yes, Rush, Caravan, Gentle Giant...

Словения като че ли беше основният източник на прогресив рок и фюжън музика в бивша Югославия, произвела сериозни имена в жанра, които се слушат и до днес в рамките на бившите юго-републики, а и отвъд. Как виждате себе си сред имена като Predmestje, Izvir, Buldožer, Sončna Pot, Begnagrad, Quatebriga и т.н.? И каква е ситуацията в момента с тази сцена в страната? Препоръчайте ни някои добри нови групи.
Изпитваме огромен респект към тези банди. Predmestje даже направиха реюниън преди няколко години за един мемориален концерт. Те бяха истински пионери по това време в Югославия.

Днес положението не е много цветущо. Липсват клубове и фестивали, които да подкрепят и дават трибуна на този тип музика. Няма и предавания по радиото и телевизията, които да представят тази музика на повече хора, а смятам че тя го заслужава.

Някои добри банди… Обърнете внимание на Moonlight Sky, Feedback и Jazzlessness.

Дълго време Словения беше интегрална част от Югославия във всичките ѝ проявления, но има също и богата история като част от редица западни империи и държавни формирования. Съществуват много различни мнения за това дали Словения реално принадлежи към Балканите географски и културно, или е по-скоро централноевропейска страна. Как чувствате вие този въпрос?
Мисля че е и двете. Като дългогодишен член на Югославия имаме много допирни точки с Балканите. По мои наблюдения хората, чиято по-голяма част от живота е преминала като граждани на Югославия, имат много добри спомени от тази епоха. Много музикални групи от сраните от бивша Югославия постоянно идват да свирят в Словения. Странното е, че словенските групи от своя страна връщат жеста много по-рядко.

Сега, когато сме в Европейския съюз, и западният начин на живот и глобалният пазар са навлезли дълбоко в ежедневието на словенците, Словения е като че ли повече централноевропейска държава.

Приключението "Югославия“ имаше по-скоро неприятен край в началото на 90-те. Какви са днес взаимоотношенията на Словения с останалите бивши югославски републики от гледната точка на обикновения човек? Хората все още ли се интересуват какво се случва в съседните държави, например в сферата на изкуството и музиката?
Смея да твърдя, че днес отношенията ни са добри. Словения си сътрудничи с повечето от страните в отраслите на икономиката и туризма. Но в изкуството определено можем да сме си далеч по-полезни и по-отворени един към друг.

А как стои въпросът в Словения с клубните концерти на неизвестни изпълнители от непопулярни дестинации като Балканите или Източна Европа като цяло? Колко често се случват такива и има ли интерес към подобни групи?
От липса на клубове определено не страдаме. Някои от тях са отворени към по-широк кръг от стилове, но повечето като че ли се съсредоточават в организирането на метъл и пънк участия… Има няколко от тях, които редовно канят изпълнители от Балканите и Европа. В последно време доста клубове бяха затворени заради законови рестрикции, които бяха въведени напоследък.

Една от основните и най-важни цели, които си поставя сдружение Balkans - Ways to Friendship, е да свързва балканските народи посредством културата, да ги подтиква да се опознават по-отблизо и да създава истински приятелства между тях. Мислиш ли, че истинско приятелство, траен мир и съвместна взаимопомощ на някакво генерално ниво изобщо са възможни на Балканите? И каква роля за това може да изиграе музиката?
Всички трябва да повярваме, че това е възможно. Музиката винаги е свързвала хората. Тя е нашият общ език, който всеки може да разбере. Нещо като футболен мач, но всички викат за един и същ отбор.

Знаеш ли за съществуването на словенски организации и проекти подобни в някакъв аспект на Balkans - WTF?
Има няколко асоциации, които организират различни концерти и благотворителни шоута. Няколко локални промоутъра правят малки турнета на чужди банди у нас. В Марибор има една организация, която се казва “Voice of the Underground”. Те помагат на ъндърграунд музиканти да запишат първите си професионални албуми. Организират и онлайн видео-стриймове от студиото си и от някои концерти.

Кажи нещо на феновете на алтернативната музика в България и Сърбия, и нека бъде на родния ти език. Мисля че всички ще схванем смисъла.
Podpiraj lokalno glasbeno sceno!

Текст Цветозар Цаков