[dunkelbunt] & The Secret Swing Society

Улф Линдеман, известен на света повече като [dunkelbunt], от малък намира музиката за прекрасно средство за изразяване на всичко, което се върти из главата му. Затова и решил да поеме по пътя на композирането, диджействането и продуцирането. Но него не може да го приклещиш в ограничителните рамки на един единствен стил, така че хич не опитвай да описваш музикалната му насоченост. Той предпочита да хваща няколко разнородни жанра за ушите и смело да им омеша шапките. Така стилове, които на пръв поглед може да ти изглеждат несъвместими, на първо слушане разбираш, че са родени да бъдат заедно. [dunkelbunt] смята, че музиката не е вързана за някой конкретен регион, от който по случайност произлиза, и не познава граници. Затова не се притеснява да смесва елктро суинг и балкански фолклор с дръменбейс и хаус и така се получават приятни парчета като „Cinnamon Girl", която се надяваме да чуем на концерта му в събота (1 декември) в Sofia Live Club.

Помниш ли първата си среща с музиката?
Да, беше през приспивните песни на майка ми. По-късно започнах да пея с моите сестри. Те свиреха на пиано и на около 6 и аз започнах да се уча. Харесваше ми да свиря свободно без ноти, просто да се рея из музикалните пейзажи, които виждах във въображението си.

Играеш си с доста различни жанрове. Имаш ли си любим?
Музиката е необятно понятие и не мога да кажа, че имам любим жанр. Нещата, които харесвам, непрекъснато се променят. С музиката взаимно се изненадваме. Понякога ми допада нещо ново, а друг път се връщам назад 10 години и тогавашната музика отново ми харесва.

А как така ти допадна източноевропейската музика?
Преместих се във Виена през 2001-ва. Там чух циганска музика, всякакви видове руска, но също и еврейска, която не е точно балканска, но си приличат. Стана ми интересно и заради техничността и виртуозността на изпълнителите. Не можех да си представя как свирят толкова бързо и как изобщо успяват да изкарат някои от звуците.

Бил ли си досега на Балканите?
Беше ми любопитно да отида в държавите, откъдето идва тази музика. В един момент се сетих, че Дунав, който минава през Виена, в крайна сметка се влива в Черно море. И просто трябваше да го следвам. Минах целия път от Виена до Истанбул на колело и беше жестоко - природата, музиката, хората. Пътувах из провинцията, където е спокойно, хората са мили и приятелски настроени и липсва стресът на големия град. Вече съм имал участия на Балканите много пъти и винаги съм си прекарвал добре. Но никога не съм имал шоу в България. Хубавото е, че тромпетистът ми Александър Владигеров е от София - ще дойдем ден по-рано и ще ни покаже всички места, които трябва да видим тук.

Имаше ли някакъв културен шок първия път?
Нямам търпение да дойда в София и да преживея тежък културен шок (смее се). Не, никога не е имало подобно нещо.

Защо стилове, които изглеждат толкова различни (дръменбейс, електро суинг, дъб, денсхол, източноевропейски фолклор), в крайна сметка си пасват толкова добре?
Защото всички те имат някакви прилики. Човек трябва да ги открие и с тях да изгради мост, по който да минава от единия стил към другия.

Как създаваш музика?
Всеки път е различно. Понякога откривам мелодия в някоя песен, от която за секунда в главата ми се появява цяла картина, и решавам да я нарисувам чрез музика. Друг път съм на пианото и мелодията ми идва от самосебе си; или свиря нещо от години и решавам, че сега е моментът да го запиша с други инструменти; или пък имам само бийт или текст в началото... И предизвикателството всеки път е различно.

Препоръчай ни нещо.
Харесва ми Ил Гейтс от Сан Франциско, който прави много добър дъбстеп. Влюбен съм и в албума на Шарлот Генсбур, продуциран от Air - приятна и чувствена музика. Обичам и нещата на Уакс Тейлър, а също и на Ерик Сумо. Мога да изредя още хиляди.

Няма нужда. Благодарим!

[dunkelbunt] и The Secret Swing Society са в Sofia Live Club на 1 декември (събота) от 22:00.
От българка страна ще ги подкрепят The Smugglers Collective.
Билети по 15 лв. от Eventim.bg, вход 20 лв.

Текст Нели А. Калчева