Еър и Le voyage dans la lune

Пътешествието им всъщност стартира още през 1998-а, когато излезе великолепният дебют Moon Safari. После нещата малко изпаднаха в безтегловност и Никола Годен и Жан-Беноа Дюнкел извадиха пет по-лекички албума. Сега обаче отново са в добре познатата ни орбита, може би и покрай темата - Le voyage dans la lune е цял саундтрак, вторият в дискографията им. И докато първия записаха за дебюта на София Копола Девствени самоубийства (по уникалния роман на Юдженидис), то този е към легендарния филм на Жорж Мелиес Пътешествие до Луната, който се смята и за първата сай фай лента въобще. В началото на 90-те неизвестен колекционер изрови единственото цветно копие, считано за изчезнало, и реставрацията му отне още осем години. Самите Еър пък получиха мисията да напишат нотите към него през 2011-а, когато им дадоха само три седмици преди премиерата в Кан. Ние също се позабавихме със слушането му, но по-добре късно, отколкото никога.

Дори и да нямаш филма пред себе си, Le voyage dans la lune работи чудесно като самостоятелен албум. Началото с „Astronomic Club" е доста тържествено - тръгва с едни церемониални тимпани, след което „Seven Stars" те подхваща с трайбъл барабани и съблазнителния глас на Виктория Льогран от Бийч Хаус, така че броенето към старта вече започва. „Parade" пък става за танцуване отвсякъде, нищо че може и да не ти достига въздух - спокойно, ще го поемеш с „Moon Fever", където мекото и репетитивно пиано те носи из совалката като онази химикалка в 2001: Космическа одисея на Кубрик. Седмото „Who Am I Now" окончателно те кара да се чудиш кой си и къде се намираш, още повече че около теб плуват и хелиевите вокали на американските спейс кадетки О Ревоар Симоун.

Le voyage dans la lune е дълъг малко над половин час, но е напълно достатъчен да те изнесе над гравитацията и на най-баналния понеделник. Както е напълно вероятно никога да не ти се прииска да се върнеш.

с една дума
ГРАВИТАЦИЯ. За да се измъкнат от земното притегляне, космическите кораби трябва да се движат поне с 11 км в секунда.

Текст Мартин Дончев