Франц Николай от Бруклин

Ето ти го тук един от най-интересните трубадури на съвременната нюйоркска сцена, когото слагат рамо до рамо в музикално отношение с Юджийн Чадборн и Сет Фаерголзия (гостували вече на Аларма, и то нееднократно). А вероятно името на Франц Николай ти е познато и покрай легендарните формации The World Inferno Friendship Society, Anti-Social Music и The Hold Steady.

В контекста на цирковия пънк (като композитор на музика за три тромбона и четири виоли, изпълнявана в мазета, по тавани и на други странни места ) или просто като пътуващ one man show артист, Франц винаги има интересни истории за разказване. От Бруклин и от Улан Батор. От Берлин и от Карпатите. От Красноярск и от парижките клубове.

Настоящото му турне включва Франц на китара, Франц на банджо и Франц на акордеон. Пътува с кола под наем. И освен в Studio Sounds Like на 4 април, ще свири и в Пловдив, и в Русе. На закриването на Аларма пънк джаз в София ще го подгряват Невен Кидеров (познат и като перкусионист в триото на Митко Таралежков) и Chugra Grand Orchestra (най-новата прогресив-дарк-кабаретна издънка на кръга Трендафил, Воцек и Чугра със световна премиера). Афтърпартито ще е от пловдивските пънкари НеЩо ЦвеТно.

Разговорът ни започва от различния тип опит от свиренето в голяма група и от соловия трубадурски формат...
Да, бях в различни групи почти за десет години, което от една страна е изтощително, но има и положителен аспект. Вярвам повече в колаборацията, отколкото в работата на един човек само със самия себе си. Не мисля, че някой е толкова абсолютен, че да не може идеите му да бъдат развити към по-добро в сътрудничество с други музиканти. От трета страна, е трудно да преживееш, ако пътуваш с още хора. Затова пътувам сам - финансово е по-рентабилно, но ми харесва и идеята да бъда трубадур и да видя повече места.

Когато свириш сам, поне доколкото съдим от записите ти из YouTube, нюансите в музиката си остават. Тя е също толкова богата и многопластова, колкото и в студийните ти албуми. Как го постигаш?
Музиката сама по себе си съдържа доста различни динамики и когато свириш сам, се изправяш пред предизвикателството да ги откриеш. С група всъщност е по-лесно, защото може да задържиш вниманието на публиката просто като свириш шумно. Но когато се изправиш сам пред хора, трябва да ги заинтригуваш по друг начин. Това е просто следващата стъпка, следващото предизвикателство...

Пишеш ли песните си по различен начин, откакто пътуваш като соло-артист?
Да. Преди първо пишех музиката, после текстовете. Днес ги пиша отделно и в един момент ги обединявам. Защото съм все по-фокусиран върху разказването на истории.

Кратки или дълги? Повече поезия, или повече белетристика?
Не мога да кажа. Мисля, че есенцията е по-скоро в това дали историите са разказани добре, или зле, дали са разбираеми, или замъглени...
Моите песни са най-близо до краткия разказ. Те не са със сложни сюжети. Понякога просто изразяват чувство или разказват за взаимодействието между двама души, което може да се предаде и без думи. Не отделям много време да размишлявам по тях, но мисля, че хората винаги ще се интересуват от слушането на добре разказани истории - нещо характерно за последните десет хиляди, че и повече, години.

На какви места предпочиташ да изнасяш концерти?
Не съм аз този, който избира, наистина. Свиря, където е възможно - барове, културни центрове, кина, театри, скуотове...
А най-странното място, където си свирил?
Миналата година свирихме, аз и съпругата ми, в Украйна, Русия, Китай и Монголия. В Монголия, в Улан Батор, не знаех какво да очаквам, защото бяхме направили всичките договорки по интернет и когато стигнахме там, се оказа, че цялата ни публика се състоеше от австралийски миньори, работещи там.

Учил си музика, пътуваш (дори когато си сам) с много инструменти. Кой е твоят?
Започнах с цигулка на пет години, с пиано - на шест, с валдхорна - на девет. Китарата хванах като тийнейджър, както може да се очаква. После и мандолина. На 19-20 се захванах с акордеона, а банджото го открих сравнително скоро - преди около пет години. Непрекъснато се опитвам да изучавам нови инструменти, защото това ми помага при композирането. То е като при езиците - може да преведеш всичко от немски на италиански и оттам на руски или китайски и преводът да обяснява добре идеята на текста, но някои специфични изрази е добре да се знаят на оригиналния език.

Билети по 8 лв. от Eventim

Текст Цветан Цветанов