Home на Rudimental

Нека цитираме бледоликите лондонски консерви: „Не е е точно нашата чаша чай, ама айде" - миналата година парчето „Feel the Love" стана неочакваният хит на британското лято. И въпреки че засега лятото хич го няма на островния хоризонт, дебютният албум на Rudimental вече е номер едно в английските и шотландските класации.

Rudimental са четирима свежи младежи от лондоския квартал Hackney (Хакни), който доскоро беше еквивалент на софийската Коньовица. Впоследствие обаче той стана доста модерен и хипстърите така го напъплиха, че по едно време местните се разхождаха със значки „Разкарайте се от от моя роден Hackney". Не сме сигурни колко родна е въпросната махала за Rudimental, но албумът им се казва Home, а домът е там, където е сърцето, нали така? На Rudimental сърцата са им в дръменбейса с добри обноски (по-скоро Radio 1, отколкото Roni Size) и в лиричния ритъм енд блус (отново по-скоро Radio 1, отколкото Rolling Stones, когато Кийт Ричърдс беше млад).

Home е събрал също и доста млади британски музиканти като 23-годишния Джон Нюмън („Feel the Love") - композитор, продуцент и почитател на перчема на Дейвид Геън от 1981-ва, и Емели Сандей („More Than Anything") - шоколадова блондинка от Шотландия и носителка на награда Brit за 2012-а. Но нашият невъзпят герой в сидито определено е тромпетистът Марк Краун - като метне някоя и друга нота, си казваш: „Абе, тия не са толкова зле". Остави това, ами напоследък Марки надува тръбата и за онези реге гиганти The Skatalites, така че - шапки долу.

с една дума
ТРОМПЕТ. Един от най-старите музикални инструменти - дори в гробницата на Тутанкамон са намерени няколко сребърни и бронзови тромпета, оставени там за всеки случай.

Текст Мартин Дончев