Инди Зара

Инди Зара е певица и актриса от френско-марокански произход, която обожава да рисува. Стилът й е комбинация от няколко жанра обединяващи блус, фънк и соул с марокански, ориенталски и западноевропейски нотки. Повечето от песните й са на английски, но тя пее също на френски и берберски език. Вторият й албум Homeland, роден и записан в Маракеш, прелива от фюжън през джаз, соул, фънк и рок. Той е и повод пустинната джаз принцеса отново да гостува у нас на 16 октомври в Sofia Live Club. Ние пък побързахме да я потърсим, за да разкаже за себе си и новия си албум Homeland специално за нас и теб.

Сама определяш новия си албум, като смесица от стилове с различна националност. Защо реши да го кръстиш Homeland?
Заглавието беше в ума ми, още преди да започна да записвам диска. Имаше време, когато си мислех, че хората няма да  го разберат. Баща ми е наследник на туарегите, а също и военен. Като бях малка сме живели в различни градове и истината е, че никога не съм имала своя собствена земя. В крайна сметка, това е въпросът, всички ние се питаме каква е нашата идентичност, къде са нашите корени?
В Homeland всеки може да намери своя дом. Ще ви кажа каква е философията на номадските народи, която споделям и аз самата - "Корените са вътре в нас".

Какво е усещането да растеш с баща военен?
Аз съм малко хипи, а баща ми определено не е - той все пак е с армейско възпитание. За негово нещастие дъщеря му е с по-свободен дух и почитател на хипи вълната (смее се). Поведението ми не беше реакция към образованието или отношенията ми с него. Оценявам и му благодаря за всичко, на което ме научи - цената на независимостта, колко важна е  работата, за да можеш да си позволиш собствен дом и собственa банкова сметка. Това ме направи по-самостоятелна. Хубавото е, че майка ми беше коренно различна.
А каква беше тя?
Тя обичаше да пее, така че, когато баща ми беше в командировка, вкъщи се танцуваше и  пееше. Накратко, хипарството, за което споменах, съм взела от нея. Тя винаги е била по-близо до музиката. В  действителност, чичо ми, който също е много музикален, живя с нас една година и през това време те с майка ми много ми повлияха. Точно както чичо ми е бил повлиян за музиката от неговата леля. Освен това в Мароко музиката е навсякъде - било то сватба или раждането на дете, това винаги е прекрасна възможност да се свири и пее.

Кога разбра, чe страсттa към музиката ще се превърне в твоя професия?
На 13 години, когато разбрах, че не във всяко семейство музиката има толкова голяма роля.
Вярваш ли, че музиката може да промени света?
Да, и според мен много повече от религията. Религията е политически въпрос, духовността е във вярата. Не ми харесва, когато религията се превръща в средство за разделение. Аз самата не изповядвам определена религия и смятам, че всички школи по света имат своето място. Но аз имам вяра - това е нещо само мое, нещо интимно и лично.

Участваш във филмите The Narrow Frame of Midnight на Тала Хадид и The Cut на Фатих Акин. Какво дава големият екран?
Способността да се създава характер. Самият творчески процес е много интересен и  завладяващ, а в края на снимките откриваш, героят неминуемо е оставил следа в теб. Това е предизвикателство, тъй като трябва постоянно да предизвикваш въображението си. Представи си, че си на мястото на друг човек, който е различен от теб, а ти трябва да изиграеш характера му, поведението му. И ако има възможност да продължа да се занимавам и с двете - и с кино, и с музика, бих дала максимума от себе си.

През октомври ти предстои концерт в София. Какво ще се случи на него?
На 16 октомври с моите музиканти сме готови за един много силен и вълнуващ клубен концерт. Не го пропускайте! Очаквам с нетърпение срещата си с българската публика. Идвам в страната за втори път, за мен София е град, който носи атмосферата на моята музика.

Билети по 50 лева от Eventim и на входа на клуба