Жлъчна поезия

За добро или лошо хип хопът е явление повече от 20 години вече у нас. И то от по-бурните и с данимична амплитуда на живот. И докато някои от първите останаха големи и днес, други потънаха в забвение, а трети се насраха, ъндърграунд сцената продължава да ражда артисти, които вървят напред и сипят рими и жлъч. Ние пък имаме агент, който ги познава и ще ти представи едни от най-открояващите се лица на софийския хип-хоп днес. Започваме!

Улицата не е за всеки. Най-малкото защото тя има свои собствени правила. Тя е мястото, където силните ловуват, а слабите се превръщат в първата им плячка. Тя е мястото, където много от нас израснаха, ала малцина запазиха истинския си облик. И тъкмо тя е мястото, откъдето идват Жлъч, Бате Доуен и Анекдот. Няколко различни индивидуалности, обединени от една обща цел - да разбият представите ни за живота... и Улицата.

Доуен (ляво), Жлъч (дясно)

София е шибаният Вестерос. Дъжд. Кал. Вятър. Студ.

Анекдот, Христо "Бате Доуен" Марков и Матя Стоянов - Жлъч трябва да са свикнали с това, защото днес те любезно са поканили Sofia Live на истински, стопроцентов хип-хоп батъл на открито. Мястото е кощунствена наркоманска бърлога в сърцето на най-дивите лесове на Южен парк. Къща, чиито врати и прозорци липсват, същото се отнася и до цели стени. Всъщност, можеш да си представиш как покривът виси някъде в стратосферата, докато от дупките в пода втренчено те запят гърлата на безброй разнокалибрени бутилки изпит алкохол. Тук няколко десетки усти пушат, пият и мерят рими. Тук те имат своите няколко мига... хм, "слава"?

Не и нашите момчета. Жлъч и Доуен вече са изградили репутацията си на едни от водещите имена в жанра, като през 2015 и двамата изживяват някои от пиковите моменти в творчеството си - продуцираните от Гена "Удар" (Жлъч) и "Ицоfficial" (Доуен). Междувременно Андрей Груев - Гру и Виктор Луна Иванов, по-известни като Анекдот, са считани за следващото голямо нещо в българския хип-хоп, като предстоящият им дебютен албум, чието издаване е насрочено за есента, е един от най-очакваните записи за годината.

Чакай... Какво, по дяволите, правят тук тези четиримата? Какво, е това? Това ли е хип-хопът? "Това е рап на едно много начално ниво, което ние подкрепяме, за да могат тия хора да се развият в някаква степен - колкото могат, колкото сами желаят", търпеливо обяснява Марков (Доуен). "Иначе, да, това е част от сцената и е хубаво, че го има. Защото някви тийнейджъри правят нещо самички. Сцената е навсякъде. Щом я има в тия хора, значи е навсякъде." Колегата му от Анекдот, музикалният продуцент Андрей Груев, демонстрира солидарност: "За мен също е някакво начало. Може да е примитивно, както каза и Ицо, но е сигурен признак за напредък - напредъкът, който се случва, и за който всеки говори, но никой не признава, защото в момента рапът е мейнстрийм, а доскоро това го нямаше. Нямаше мейнстрийм - всичките рапъри бяха закъсали за хляб и се чудеха какво да правят, за да не са гладни. Сега в момента обаче рап музиката има много по-голямо присъствие като сцена."

Груев пали цигара и хвърля бърз поглед към разнебитената постройка, чиито и без друго разпадащи се стени са разтърсвани от поредния олдскуул бийт от 90-те, с реалната опасност всеки миг да се сринат, погребвайки настоящите си обитатели в импровизирана гробница от няколко десетки бутилки водка, тройно повече бира, един касетофон и два микрофона. Ако им е писано да умират, поне няма да е от жажда. "Бях ти го споменал, преди да започнем интервюто - това тук е българският Детройт. И то само заради сцената, която са организирали", усмихва се продуцентът на Анекдот. "Но, независимо дали ще бъде в мега рап заведението, което всички знаем и където всички ходим, или ей т‘ва там хале, няма никакво значение. Защото е сигурен признак за напредък. Утре ще се случи тук, после на 200 метра от нас, в "Борово" или в "Гео Милев", или в "Младост", или където и да е. Важното е емситата да не се отказват, защото пътят е труден и не е за всеки."

Виктор Иванов, Луната, гласът на Анекдот - човекът зад римите; онзи, който само след няколко месеца ще изреве: "Всички дула нагоре към небето!" и то в песен, озаглавена "Долу Бог" - има малко по-различно мнение. "Да, това е култура и, да, тя винаги се е градила по този начин, но проблемът тук - в България - е, че всеки втори започна да прави рап", започва Иванов. "Много е достъпно да станеш рапър, да имаш домашно студио, независимо какво е то - независимо дали рапираш на микрофон за сто лева или за хиляда. В това няма лошо. Но проблемът е, че е всеки втори, разбираш ли? Аз си ходя по улицата и - "абе слушал ли си го тоя, слушал ли си го оня?", а аз не знам к'во става. Опитвам се тотално да се абстрахирам", той прави пауза и вниманието му отново се насочва към тълпата. "Тея млади дечица тука, дето идват - виж ги к‘во правят - те пият, пушат и... Аз не искам хип-хопът да изглежда по този начин! Аз не искам хип-хопът да е суитчъри XL и, бате, да ме гледаш лошо и да ми скочиш на фрийстайл, като мина покрай тебе на пейката. Искам просто да има музика, защото рапът е музика - колкото и да крадеш семпли, тя си е част от всичките сфери." Доуен обаче бързо връща нотката оптимизъм, от която всички така силно се нуждаехме. "Рапъри има всякакви", намесва се той. "Има и такива от нашето поколение, а те се занимават изключително сериозно, трудят се върху нещата си и това просто си личи в творчеството им. Бих казал, че развитието продължава. Продължава вече над четири-пет години, а тенденцията е много отпреди този период, но като цяло блинг-блинг рапърите, които пеят за партита, кучки и коли, ще ги има винаги, защото тези хора притежават пари. Навлезли сме в ерата на Интернет, при това доста надълбоко. Всеки може да си запише нещата, да ги качи някъде и респективно да ги видят много хора - въпросното наводнение идва оттам. Колкото до въпросът кой е истинският рапър - само хората могат да отговорят. Друга тема е какво лансират медиите, кой успява да се добута дотам и как се рекламира. Прогресът е много по-ценен от някой, който просто е набутал едни кинти и дотам."

Гру е готов да подкрепи колегата си: "Всички сме приятели и си помагаме - дай ми, за да ти дам и т.н. - защото имаме нужда от това. Това винаги ще продължава, защото то е самата инерция. Относно конкуренцията - да, има я и трябва да я има, защото без нея хората започват да се превъзнасят. Това е да се провъзгласиш за някой си, защото няма кой да те блъсне. Така че конкуренцията е нещо изключително полезно в нашия случай. Макар и конкуренцията да е малко изкривено понятие. Няма да казвам хип-хоп сцената, защото много хора бъркат рап музиката с хип-хоп изкуството, а това са ни любимите термини. Ice Cream могат да ти кажат кое какво и как е."

Жлъчна поезия част II - Жлъч

Текст и фотография Александър Радичев