King Animal на Soundgarden

Разпадането на Soundgarden през 1997-а не бе съпътствано от обичайните рокендрол драми. Да, вярно е, че на последния им концерт в Хаваи басистът Бен Шепърд напусна преждевременно сцената (хвърляйки бас китарата си, вбесен от лошия звук), но това той го правеше редовно и преди. Групата тогава бе изтощена от музикалния бизнес, но никой от тях не се самоуби, никой не предозира с хероин, не се стигна до бой или взаимни обиди в пресата.

Сега, 16 години след Down On The Upside, една от иконичните сиатълски банди отново е в действие. И това е чудесно, не само защото поне известно време Chris Cornell няма да ни мъчи със соловите си албуми, но и защото новото им творение, бележещото голямо завръщане King Animal, е доста силно. Макар че през пролетта се опитаха да ни стреснат с не особено якото си участие (Live To Rise) в доста отблъскващия саундтрак на Отмъстителите 3D.

Разбира се, не е разумно да очакваме точно същата (онази навъсена, брутално режеща) енергия от времената на Ultramega OK и Badmotorfinger, но енергия в новия албум има, и то предостатъчно. Особено в първата му част, в която Soundgarden ни запердашват още от първата секунда с водовъртежната си ритъм секция, зверския рев на Cornell (а някои твърдяха, че бил изгубил силата в гласа си) и характерните за Kim Thayil (и нехарактерни за останалата планета) китарни рифове. Парчета като „By Crooked Steps" са сравними с най-добрите творения на сиатълския квартет през годините, а „Non-State Actor" напомня на „Spoonman", но с повече груув.

Във втората част от King Animal има някои песни с по-изразено поп звучене, което вероятно няма да хареса на пуристите сред феновете на Soundgarden, за което най-вероятно пешкира ще опере Chris Cornell. Но преобладаващото впечатление е, че тази толкова значима за 90-те група отново представлява потентна сила. А Ben Shepherd, спасен от банкрут благодарение на този риюниън, вероятно ще бъде малко по-сдържан на сцената.

с една дума
СИАТЪЛ Основен пристанищен град, най-големият в северозападния тихоокеански регион на Северна Америка. От 1918 до 1951 има изключително силна джаз сцена, от която тръгват кариерите на Ray Charles, Quincy Jones и др. Родното място на Jimi Hendrix и на безброй дървосекачи.

Текст Насо Русков