Laibach

„Каква необикновена и интересна група”, сподели с мен Жан-Жак Бърнел, басистът на британските икони Stranglers на един концерт в Скопие в началото на новия век. Ако го бе казал за собствената си група, също щеше да е вярно, но в случая си говорехме за Laibach. „Няма други като тях и на всичкото отгоре се обличат като нацисти, а всъщност философията им е точно обратната”, добави той.

Жан-Жак далеч не е единственият прочут музикант, който е фен на Laibach. Влиянието им се простира навсякъде, от безброй martial industrial артисти до Rammstein и обратно.
От 1980 насам словенците ни хипнотизират и изумяват с черния си хумор, мрачна комедийност, маршово-тържествен абсурдизъм  и силно концептуален индъстриъл водовъртеж.

Прокламациите им, манифестите и дори просто интервютата им карат мнозина да се чудят дали тези пронизващо интелигентни типове наистина говорят сериозно или ни се подиграват. Най-вероятно и двете.

В началото Laibach твърдяха, че са гледали The Beatles и The Rolling Stones в най-наперения им и гиздав период (втората половина на 60-те) и са стигнали до извода, че някакъв вид униформа е ключов елемент при създаването на рокенрол митология. Лишени от възможността да пазаруват из Савил Лоу или в бутици като Granny Takes A Trip и Biba, те първоначално използват униформите си от тогавашната югославска армия. Заедно с военни димки по време на концерт. Съчетано с черните кръстове на Малевич, видеоекрани, прожектиращи Тито и порно филми, плюс маршова музика с войнишки напеви, не е никак чудно, че Laibach бързо са забранени и подгонени към дисидентски статут от бурна вълна обществено неодобрение.

Постоянни ги наричат фашисти и нацисти, а те отговарят загадъчно: „Ние сме толкова фашисти, колкото Хитлер е художник.”

В средата на 80-те те се чупиха в Англия, където първо Cherry Red Records, а после създадената от величествения Даниъл Милър Mute Records ги оцениха, приютиха и останалото, както се казва, е история.

Сред по-широката публика Laibach са известни с потресаващи кавър версии на всичко от “The Final Countdown” на Europe до “Live is Life” на кошмарните австрийци Opus, а музиката на Queen често присъства в един или друг (най-често извратен) вид в творенията на неусмихващите се на публични места словенци.

Предвид това, че изкуството им черпеше вдъхновение предимно от тоталитаризма в годините на Студената война, след нейния край и особено преди около десетина години, Laibach вече бяха считани за ретро и то не чак толкова куул такова.

Новият им албум Spectre обаче засяга актуални теми като WikiLeaks, Едуърд Сноудън, отслабването на евро валутата и Арабската пролет, а вечната им ненавист към всякакъв вид граници, критиката към неолибералния капитализъм и създадената от тях „държава” Ново Словенско Изкуство (Neue Slowenische Kunst – NSK) са предшестивеници на организации като Occupy и Anonymous. Естествено, в Sofia Live Club отново ще се продават партийни книжки, този път концептуално свързани със съвсем пресния им запис.

Знаем какво да очакваме от Laibach - стилна и стриктна хореография, силна визия, великолепна музика. Не знаем обаче как ще изглеждат този път на сцена и то в клуб, буквално пред нас.

Laibach са в Sofia Live Club в сряда, 21 май
Билети по 45 лева от Tixgate, 50 лева на входа на клуба

Текст Насо Русков