Лиса Джерард и Мистерията на българските гласове

Да, в Sofia Live обичаме музиката на Dead Can Dance от двуцифрен брой години. Всъщност, толкова е важна за нас, че сме пътували, за да видим групата на живо, а през годините всеки филм, в който чуехме гласа на Лиса Джерард, ни ставаше една идея по-интересен и приятен. Когато тази пролет стана ясно, че Мистерията на българските гласове записват с Лиса Джерард и още повече - ще я доведат не за един, а за два концерта в България - за пръв път в 35-годишната й кариера, първо трябваше да ни мине сърцебиенето, преди да пуснем новината в сайта. Чакането стана почти нетърпимо и ето - дойде 6 юни и нетърпеливо се отправихме към зала България.

Спомням си концерта на Dead Can Dance в Солун през 2012, на който пък си спомнях този, който издадоха през 1994 под името Towards The Within. Помня, че бях настръхнал, като козината на котарак преди гръмотевична буря и се чудех дали гласът на Лиса ще звучи така, както преди 20 години. Тя излезе на сцената, запя и... остави няколко хиляди човека безмълвни.

На 6 юни 2017 в зала България е далеч по-интимно, залата събира по-малко от 1000 души. Лиса излезе, запя... и остави няколкостотин човека безмълвни. Но да караме подред.

Първо - искрени поздравления за ръководителите на хора Мистерията на българските гласове, които решиха да разчупят консервативната идея за фолклорен ансамбъл и да включат в състава двама перкусионисти, клавирист, китарист и бийтбоксър. Защото, когато талантливи хора се занимават с аранжиментите на фолклорни песни, а други талантливи хора ги изпълняват, несъвместими на пръв поглед решения, се оказват адски правилни. Това е един от адекватните начини фолклорът да продължава да живее през вековете - като се обогатява от музикалната култура на всяка епоха, но оставайки верен на корените си.

Второ и най-важното - това истинско българско богатство, познато в цял свят, с милиони почитатели, да направи съвместен проект с една от най-ярките музикални звезди на последните 35 години. Мистерията на българските гласове и Лиса Джерард! Тя самата неведнъж е казвала, че нашият хор е една от най-солидните причини за промяната в музикалната посока на Dead Can Dance след тежкия, морбидно-хладен готик/уейв в албумите на групата от първата половина на 80-те. И е съвсем ушевадно как се променя музиката и стилът й на пеене от The Serpent’s Egg насетне.

Затова - аплодисменти за хората зад тези идеи. Така фолклорният хор излезе пред разнообразна публика, която иначе не би видял пред себе си. Сред седалките в залата се забелязваха възрастни и изискани хора, мъже и жени на средна възраст, млади фенове на Skiller и 30-40-годишни уейваджии, пънкове и метъли, израснали с музиката на Dead Can Dance. Този концерт среща различни култури и социуми така, както среща и различна музика от различни светове. (Тук изниква и споменът за концерта на Robert Plant & The Strange Sensation в Каварна преди десетина години, когато именно Мистерията на българските гласове излязоха преди легендарния музикант за кратък акапелен сет).

Залата е пълна малко преди 19:00, дори сред допълнителните столчета няма свободни. Сцената се запълва от 22-те дами в народни носии и музикантите, които през целия концерт бяха съпровод на вокалистките. Под диригентството на Дора Христова. Звучат традиционни песни, но с променен аранжимент и вместо стандартни ритми и акордион и тупан, слушаме великолепни многогласия, с перкусии и бийтбокс. За Skiller нека подчертаем, че световният бийтбокс шампион издуха всеки скептицизъм, като пускаше таланта си в отмерване на ритъма на песните, а към средата на концерта излезе за самостоятелно 5-минутно… соло?, което накара цялата зала да скочи от седалките и да тресе стените с аплодисменти така, както той го направи с вокален бийт секунди по-рано.

След един час певиците напускат сцената, следва лека суетня, преподреждане на столове, инструменти и партитури и пред нас застава състав на Софийската филхармония. Започват с кратък инструментал на перкусиониста Дейвид Кукерман (да, човекът, който свири на хангове с Dead Can Dance) и гъдуларката Христина Белева. И тогава вратата се отваря и излиза Лиса Джерард. Достолепна, елегантна в синята си рокля, усмихва се и се плъзва грациозно в десния край на сцената. Всяко нейно движение приковава вниманието. До момента, когато музикантите засвирват магическата “Sacrifice” от албума й с Питър Бурк Duality (и влязла в саундтрака на Вътрешен човек) и тя запява. Колената омекват, гърбът се изпъва, а фокусът се размазва от неочаквани сълзи. Лиса пее божествено. Гласът й е космически, а акустиката на залата му отива като стилна брошка на царствена особа. Следват “Yulunga”, “Cantara”, “Host of the Seraphim”… Една след друга перлите на Dead Can Dance звучат за пръв път на живо у нас, изсвирени великолепно от оркестър и български и чужди музиканти. Гъдулката на Христина сякаш е създадена да е струнният съпровод на тези музикални магии, а Лиса пее, пее, пее...

След няколко песни на сцената отново се качва Мистерията на българските гласове и представят няколко от съвместните си песни с Лиса Джерард, писани или аранжирани специално за албума, който чакаме наесен, от Петър Дундаков и Джулс Максуел. Фолклорни вокални мотиви от Балканите и Ирландия, африканска ритмика в едно парче - музиката не познава граници и бариери. Музиката е пътешествие без виза. А хората пред нас са най-добрите навигатори. Следват бис след бис, аплодисментите не секват, от час сме на крака. “Now We Are Free” от саундтрака на Гладиатор, Лиса Джерард се усмихва отново и казва единствената си реплика извън песните за вечерта: “I love you”. Получава букет слънчогледи от Калин Йорданов - лидер на най-достойните колеги на Dead Can Dance - родните етно/уърлд чародеи Irfan, и напуска сцената. А най-хубавото е, че още утре ще повторим магията - този път сред величието на Античния театър в Пловдив. Искаш да си там.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Нели Куртева, Ники Василев