Mare Verborum на Кайно Йесно Слонце

Водата е водеща стихия в новия албум на Кайно Йесно Слонце. Когато от групата ми дадоха завършения мастер на записите и го слушах за пръв път, се прибирах пеш през нощта, докато около мен набиваше мокър и закъснял мартенски сняг. Вода. Вода в слушалките, вода по косата и лицето ми, вода под обувките, вода в душата, вода, извираща от очите ми.

Mare Verborum далеч не е само албум - очакваната типично за Кайно Йесно Слонце джем сесия, уловена само с един тейк в студиото или дълга концертна импровизация със зададени параметри в щрихирано темпо за всеки от музикантите. Mare Verborum наистина е записан наведнъж в студиото, но е очевидно отсъствието на хаос и волности при записите - това, което е чарът, дивата магия, необузданата музикантска мощ в ранните записи на групата, сега е изчистено, събрано и насочено от умел кормчия. В дълбокото езеро Mare Verborum плува лодката Кайно Йесно Слонце и екипажът й държи веслата в ритъм и синхрон. Дивият жребец на импровизацията следи пътя... но по собствено желание. Песните в Mare Verborum са обуздана стихия - бушуваща зад вдигнатия прозорец снежна буря, проливен дъжд, блъскащите в илюминатора на кораба вълни, талазите, които заливат морския фар. Взимат дъха ти, омайват те и оставаш пречистен, оголен, но сух от дъжда, треперещ за още и още.

Mare Verborum е концептуален албум. Всяко заглавие на песен е море на различен език. И докато слушаш музиката, наистина би могъл да си представиш пътешестние на кораб или дълъг път във влак или автобус, с почти ефирния ритъм в ушите, докато челото, тамбурата или гайдата извайват щрихи в мелодията, дъждът се сипе на диагонални черти по стъклото от сивото небе, а ти прелистваш страниците на вглъбяваща книга и потъваш в себе си.

Асоциациите за продължително откъсване от реалността не са случайни - Mare Verborum не е създаден от отделни парчета - трудно би могъл да го спреш и да посочиш "Ето това е любимата ми песен". Той е едночасово пътешествие, което можеш и искаш да изживееш докрай и наведнъж. Докато го слушаш, забравяш, че това е музика, изсвирена от живи хора през струнни, ударни и духови инструменти. Това е пътуване за среща с нещо старо и познато - обръщане към спомена на земята, по която крачиш и попиване на водата, която й дава живот.

Тук са великолепните и така познати и любими трели на гайдата на Веселин Митев - сърце и душа на Кайно Йесно Слонце, които се чуват не с глава, а със сърце. Тук са прекрасните струнни пасажи на Петър Делчев - масивна основа, върху която стъпват протяжните, понякога кахърни, другаде емоционално разтърсващи мелодии. Тук е красивото и така хомогенно включване на челото на Маги Петрович - специален гост в албума. Чудесно прокараните ембиънт подложки отварят и дават плътност на парчетата, а челото извежда песните извън лоното на етно-ембиънт руслото и ги окрасява с щипка елегантна емоционалност.

Mare Verborum не се слуша от песен до песен. Не го пускаш за фон, докато работиш. Не слушаш албума, когато си зает с рутинни задачи. Плуваш из вълните му, когато търсиш компания в усамотението, когато уединението те кара да облечеш самотата в музика. Това е албум, който искаме и ще преживеем и на живо - на 30 март в уюта на Sofia Live Club, заедно с Кайно Йесно Слонце и Shabaka and the Ancestorts. А след това може и да го вземеш със себе си и да го пазиш за онези моменти, когато океанът на битието стане твърде дълбок и ти трябва лодка, за да го преплуваш.

Текст Ивайло Александров