Метъл откровението Pantera в София

Толкова много години минаха, откакто Pantera доминираха световните сцени през 90-те! И толкова никой не очакваше да ги видим някога пак след разпадането на групата и убийството на нейното сърце, китариста Даймбег Даръл в края на 2004. Несекващото неодобрение на брат му и барабанист на бандата Вини Пол към певеца Фил Анселмо допълнително подсказваше, че страницата на Pantera е затворена. А смъртта на Вини от сърдечна недостатъчност през 2018 сякаш напълно погреба надеждите да видим – в България за пръв път, а света някога отново легендарната груув метъл банда на сцена.

Да, ама не! Ето че в последните 2 години се заговори усилено за турне на останалите двама живи членове на Pantera със специални гости и близки приятели. И макар от над 15 години Зак Уайлд, емблематичният китарист на Ози Осбърн и китарист и вокалист на могъщите Black Label Society да отхвърляше каквато да е възможност да участва в такъв проект, миналата година стана ясно, че групата не само ще се събере за голямо турне, но и именно Зак ще хване китарата на най-добрия си приятел, за да свири в негова ест и памет. А с включването на барабаниста на траш легендите Anthrax Чарли Бенанте, съставът стана наистина звезден.

Много скептици биха били прави в очакванията такава супергрупа всъщност да не звучи хомогенно и сработено. Обаче на 26 май в София видяхме брутална метъл машина на живо. Да, Pantera се събраха, обиколиха Щатите миналата година, а тази пролет и лято са за пръв път в Стария континент от над 20 години. И първият концерт от европейското турне на групата беше именно в София. Един неволен поклон към сякаш най-пренебрегваната европейска публика беше този концерт. Начало на турнето, най-горната дата и град на гърба на специалните тениски. И над 12 хиляди метъл фена се поклониха обратно на американската метъл легенда като изпотиха Арена София и изкрещяха гърлата си в тези 90 минути безкомпромисен метъл, който Pantera ни стовариха.

Откриващи на концерта бяха неизвестната и пиратски кръстена турска груув метъл банда Black Tooth и нашите метъл герои Odd Crew. И докато за съседите не знаехме нищо, но пък ни надъхаха с ударни парчета, съвсем в духа на гостите от САЩ, то Odd Crew бяха посрещнати повече от радушно. След всеки концерт на софийската метъл група си даваме сметка колко, ама колко би им отивало да се ширят на големи световни сцени. Защото Васко, Васко, Бонзи и Марти го имат. И го демонстрираха както винаги супер надъхано, супер силно. Започнаха с парче от чисто новия си албум, минаха през стари записи, докато Бонзи налага барабаните за мощно дръм соло, удариха една от монолитните бавни резачки от дебютния си албум (под името Odd Crew – да не забравяме, че четиримата допреди 17-18 години бяха Каскадьори). И след още едно парче благодариха и ни призоваха винаги да уважаваме силата на музиката, защото тя ни събира.

И, точно по програма, в 21:30 големият транспарант с името на Pantera падна и четиримата нахлуха с “A New Level”. Ако е имало притеснения за гласа и поведението на Фил Анселмо – той ги разби на пух и прах. Безкомпромисен, безгрешен, могъщ, той отдавна не е надъханият млад здравеняк, който мери сцената като топче за флипер машина на стероиди. Но стои стабилен пред публиката си и непоклатим като генерал в решаваща битка раздава жестове и команди и реве любимите парчета безапелационно. Ако е имало притеснения как ще се впише Зак Уайлд в песните на Pantera... Хаха, та това е човекът, който отиде при Ози на 20 години и остана с него толкова дълго време. Предвожда BLS и е сред най-любимите и признати китаристи в последните 35 години. Пък и усетът му към рифа и металните сола е доста сходен с този на покойния му приятел Дайм. Освен това беше много интересно да видим Зак в ролята на китарист. Не лидер на банда, не певец, той зае мястото си като рус викингски предводител и с брада и китара късаше глави.

Ако е имало притеснения за звука в компромисната акустично зала, е, те бяха сравнително уместни. От кънтенето при турците в полупразната зала, през по-стегнатото звучене на Odd Crew, до силният, но невинаги чист и ясен звук на Pantera, Арена София продължава да бъде предизвикателство за хората на пултовете. Но по-чист звук има в дисковете вкъщи. На концерт сме, за да видим, чуем и куфеем на любими песни с любима банда. И го правим. Въпреки неоправдано високите цени на напитките (хайде де, лагер под 400мл за 8 лева и голяма водка или уиски от масови и евтини брандове за 20 кинта е малко прекалено).

Pantera заковаха 14 мощни пирона от дискографията си с акцент на два от най-важните метъл албума изобщо – “Vulgar Display of Power” (1992) и “Far Beyond Driven” и всеки метъл химн от тях беше като ураган, който премина от групата към публиката, завихри ни и се върна обратно. Чухме запис с лиричната “Cemeterty Gates”, докато гледахме записи с покойните братя, основатели на Pantera, която преля в красив, полуакустичен кавър на “Planet Caravan” на Black Sabbath. Фил Анселмо не пропусна да отбележи негативното си отношение към знамето на Конфедерацията, което в последните години неизбежно се свързва с консерватизъм и расизъм – още помни онази неприятна негова изцепка от 2016. А за финал буквално марширувахме на “Walk”, преди Pantera да ни изпотят за последно в мошпита с “Cowboys from Hell” от 1990 – песента и албумът, които промениха метъла в самото начало на 90-те и превърнаха Pantera в една от най-големите банди на епохата си.

Един от най-чаканите концерти в новата ни история на една от най-обичаните метъл групи се случи у нас. 33 години след като Pantera избухнаха като хеви метъл свръхнова, най-сетне стъпиха в България и разлюляха земята под краката на над 12 хиляди фена от поне 3 поколения метъл маниаци. Един от най-чаканите концерти се превърна в едно от най-силните метъл събития след пандемията, случвали се тук. Respect! Walk!

Снимки: Цветан Узунов