Omar

Роден във Великобритания в семейството на музиканти, Omar е на сцена вече 30 години. Считан за един от съвременните крале на соула, освен с плътния си тембър, той също така впечатлява и като добър клавирист, барабанист и басист. И понеже това не му стига, преди 6 години завършва драма в Англия и дебютира на сцена в мюзикъла Been So Long на актьора и режисьор Че Уокър. Идва за пръв път в София със своя лайв бенд, за да ни запознае на живо с последния си засега албум The Man (2013).

Първите си сингли издава още през 80-те. Големият пробив за Omar обаче идва през 1990 с дебютния му албум There's Nothing Like This, като заглавното парче се качва до 14 позиция в британския чарт. Оттам насетне следва път напред и нагоре, а мнозина сред критиците днес сочат Omar за баща на английския нео-соул. Когато разбрахме, че той ще дойде за концерт в Sofia Live Club на 5 декември, веднага скочихме, за да си уговорим интервю с него. В един мързелив следобед преди няколко дни редакционният телефон подскочи на бюрото и от другия край на виртуалната линия прозвуча плътният и дълбок глас на Omar.

Събуждам се с последното нещо, което съм чул предната вечер.
Не мърдам от вкъщи без ключовете, телефона и портфейла ми.

Никога не закъснявам за репетиции.
Умирам от срам, когато забравям имената на хората.

Все си повтарям, че утре трябва да бъда по-добър от днес.
Идеалната вечер навън е всяка вечер вътре (смее се).

Беше велико, когато прекарах две седмици със Стиви Уондър и той ми написа две песни.
Дойде ми до гуша от мръсници, които обиват хора без причина.

Не казвам на никого, че не го бива.
Страшно се изложих, когато (смее се)... абе, случаите са толкова много, че май предпочитам да си замълча.

Майка ми често ми казва, че ме обича.
Израстването в музикално семейство е като израстването във всяко друго семейство, което прави разни работи заедно.

Скачам на бой за децата ми. Бих убил за тях - те са моят живот.
Не си позволявам да се предавам.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Джурасик свят.
Най-големият актьор за мен е Сидни Поатие.
Няма по-глупав филм от Раждането на една нация. Не съм сигурен дали има по-расистки филм от него.
Много се смях на Дюс Бигалоу - Мъжкото жиголо.
Планирам да видя Стив Джобс. Тъкмо дочитам книгата и доста ме грабна.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам много джънгъл, мисля, че никога няма да ми писне.
Любимите ми групи, артисти и композитори са толкова много, че няма как да посоча един или двама. Но какъвто и сипсък да направя, Стиви Уондър винаги ще е сред челните ми герои.
Най-запомнящият се концерт, на който бях, беше в джаз кафе, когато гледах Че Уокър.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото искам да видя как работят истинските актьори на живо.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е за две чернокожи близначки, базирана на истинска история. Не помня името обаче, тъй като я гледах на един фестивал.

Билети по 20 лева от Eventim и 25 лева в деня на концерта