Петдесет години в петнайсет албума

След като ти пуснахме едни от любимите ни албуми от 1965, 1975 и 1985, сега минаваме към втората част и последните три декади. Единственият извод е, че рокът е жив, ритащ и силен звяр и днес - така, както и преди 50 години. Ето още доказателства.

1995
През 90-те рокът едновременно гледа далеч назад, към 60-те и 70-те, но и продължава започнатото с пост-пънк, готик, синт, уейв, гръндж и алтърнатив бандите от предното десетилетие. Тогава тръгват и едни от най-влиятелните и активни и днес банди като Monster Magnet, Queens of The Stone Age, Tool. А много от албумите, които излизат през 95-a са толкова важни, че тази тройка, както и почетните споменавания, са ужасно малък пример.

Monster Magnet - Dopes To Infinity
Третият албум на спейс рок турбо машината около Dave Wyndorf е такъв мощен писък на комета в безкрая, че грохотът от него тресе рокенрола и до днес, а за стоунър и сайк феновете самият Wyndorf е нещо като божество. Или изчадие адово. Сред розовите мъгли над планини от друга планета се извисява монолитният масив, наречен Dopes To Infiity. А когато Dave твърди "I talk to planets, baby", сме адски склонни да му вярваме. Едно от най-силните ревюта за албума е събрано в едно изречение - "The best album Hawkwind never made".

Clutch - Clutch
"Dodge Swinger 1973, Galaxie 500, All the way stars green, gotta go", нарежда блърнатият плътен глас на Neil като в началото на стар футуристичен филм с център на действие след поне пет столетия. Само дето си говорим за мускулести американски автомобили и най-яката рокенрол банда за последните 25 години. Груувът във втория албум на Clutch е толкова мощен, че докато слушаш диска, се чудиш да куфееш ли, да скачаш ли, да пееш ли или да се клатиш в калния ритъм на парчетата. След почти хардкор пънк звука на дебюта си (1993), с Clutch мерилендците се насочват в посоката, в която орат, газят и мачкат и до днес - супер динамичен рокенрол, стъпил на гръбнака на тежък и жежък блус. И някъде там вокалите на Neil Fallon бълват или ем-си речитативи, или плътен брадат вой. Не албум, а тухла, върху която можеш да построиш живота си.

Down - NOLA
В началото на 90-те Pantera колят и бесят в груув метъла. Стават любимци на Rob Halford и изобщо са най-голямата банда, като не броим великани като Metallica и Iron Maiden. Някъде тогава певецът им Phil Anselmo се събира с бойни другари от Луизианската сцена и извайват от кал, пот (pot?) и бира един от най-внушителните и топли южняшки албуми. NOLA е абревиатура на New Orleans, Louisiana и ако цялата митология на този щат, с блуса, негрите, вуду магиите, ураганите и стихиите му можеше да се събере в музика, то това е този албум. Само чуй и виж клипа на "Stone The Crow" и ще разбереш.

Почетно присъствие
Mad Season - Above: Грънджът вече не е тази сила, която беше 3 години по-рано, но в един албум да имаш гласовете на Layne Staley и Mark Lanegan с доста Alice In Chains настроение, си е епохално.
Kyuss - And the Circus Leaves Town: С този албум култовите Kyuss, бащите на стоунър рока, ни казват сбогом. Но след него китаристът им Josh Homme създава Queens of the Stone Age.

2005
В рамките на първата декада от XXI век идва големият бум на неометъла, както и предизвестената му смърт. Появява се и модерната докъм края на десетилетието New Wave of American Heavy Metal, като нейни отломки все още вдигат спорадичен шум. Но кралят рок е все така тук и все така силен.

Robert Plant and the Strange Sensation - Mighty ReArranger

Robert Plant остава божество и преди, и след раздялата на легендарните Led Zeppelin. Не позволи евтина алчност да събере отново несглобяемото след смъртта на John Bonham. Вместо това от 35 години издава албуми, които представят неговата вяра в музиката. Mighty Rearranger е вторият му запис със Strange Sensation и е забъркан от пъстра амалгама от фолклор, рок, източни влияния, трип хоп и блус. Така, както само Plant го може.

Korn - See You on the Other Side

Последният силен албум на Korn. Но пък е наистина силен и се откроява на фона на цялата импотентна неометъл сцена, която самите Korn създадоха по случайност. Изтъкан от урбанистичния мрак на ранните албуми на калифорнийците, индъстриъл кошмари ала Nine Inch Nails и приказна гротеска в духа на Тим Бъртън, като много гаден филм на ужасите с дечица, See You on the Other Side е звучен шамар, от чието слушане трудно се опомняш.

The White Stripes - Get Behind Me Satan
Дуото на Jack и Meg White (по това време все още женени) повлече крак за цялата хипстърия от хеви блус и ню сайк тандеми, които днес развяват бради и зализани перчеми. Само че тези двамата имаха мощна доза автентичност и вдигаха шум за цял хевиметъл отбор. Нещо като Led Zeppelin за дует. Чуй истеричната "Red Rain" например и ще разбереш за какво вдигаме пушек.

Почетно присъствие

Clutch - Robot Hive/Exodus: Десет години след втория си албум, за който ти разказахме по-горе, Clutch вече са тоталната рок институция и този диск е супер показателен за това как свириш блус и рокенрол в XXI век и звучиш толкова добре, колкото и пионерите 50 години преди теб.
Black Label Society - Mafia: С нищо по-различен от останалите тупалки на русото дългобрадо китарно чудовище Zakk Wylde - праволинейни тираджийски рифове и директен рокенрол за куфеене и бира.

2015
Годината още не е стигнала средата си, а вече се напълни с яка музика, като тепърва предстоят албуми, които чакаме с нетърпение. Днес музиката е по-достъпна от всякога, както за създаване, така и за намиране от феновете си. Нека надникнем за малко към миналите 4 и оставащите 8 месеца.

Bjork - Vulnicura

Вече ти разказахме впечатленията си от деветия албум на исландския гений, събран в гласа и таланта на Björk Guðmundsdóttir (не, не можем да произнесем фамилията й). Затова, вместо да се повтаряме, просто ти предлагаме да чуеш до къде се простират възможностите, когато пред съзнанието няма бариери.

Faith No More - Sol Invictus
Допреди 7-8 години изобщо не се надявахме да чуем от Faith No More нещо друго, освен легендарните им вече албуми от 80-те и 90-те. Да, ама не! Не стига, че се събраха за няколко години световни турнета, видяхме ги на живо, ами и на 19 май ще пуснат и седмия си албум (и пръв от 18 години насам) Sol Invictus. Чухме вече "Superhero" и "Motherfucker" и ако целият диск звучи така, има солидна възможност да се превърне в поредния Album of the Year.

Florence + The Machine - How Big, How Blue, How Beautiful
Чакаме трети албум от Florence Welch и бандата й и това ни кара да вярваме, че 2015 ще е музикално прекрасна. Синглите "What Kind of Man", "St Jude" и "Ship to Wreck" вече са в Youtube и нямаме никакво търпение до 29 май. Хайде бе, Florence!

Почетно присъствие
От излезлите до момента албуми не можем да не споделим почти саундтраковия трип Asunder, Sweet and Other Distress на канадските пост-рок пионери Godspeed You! Black Emperor. А чухме, че и британската пост-пънк/ню уейв дружина O. Children е готова с нови песни.

Е, това беше не съвсем кратката и все пак недостатъчна обиколка през последните 50 години в рок музиката. Разбира се, изпускаме десетки важни албуми, но затова пък разчитаме на теб да ни споделиш и твоите фаворити. Желаем ти приятно слушане!

Текст Ивайло Александров