Роберто Фонсека

icon
Sofialive.bg

Роден е в Куба преди 40 години в музикално семейство. Свири на барабани от ранна възраст, преди на 8 години да открие пианото, а излиза за пръв път на голям фестивал едва на 15 години. След няколко солови албума и турнета, талантът му е забелязан от Buena Vista Social Club и години наред свири с тях по целия свят.

Роберто Фонсека сам твърди, че използва музиката като изразно средство и се е прехвърлил от барабаните на пианото защото клавишите му дават повече възможности да разкаже себе си с мелодии. Завършил е с похвали композиция в Института за изкуства в Куба, но твърди, че е бил лош студент. Не така обаче мислят музикантите от Buena Vista Social Club, които го канят в състава преди 15 години. Нито милионите му фенове по света. Гледаме го в Sofia Live Club на 19 и 20 април, а няколко дни преди това си говорим с Роберто Фонсека за музиата и вдъхновението.

roberto fonseca image

Когато бях малък, не бях кой знае колко добър в училище, чаках да дойде междучасието, за да излезем с приятелите ми и да измислим някоя щуротия.
В училище бях много неспокоен и дори в един момент не исках повече да уча, но един ден ми светна, разтърси ме като гръм - можех да правя музика.
Винаги съм обичал музиката и съм искал да свиря.

В музиката ме вълнува всичко! Музиката е нещо наистина прекрасно, с нея може да изразиш всичко, което чувстваш и мислиш.
Вдъхновение мога да намеря навсякъде, но за мен е важно да прекарвам поне шест месеца в Куба, за да заредя батериите и да съм с приятелите си и семейството си, за да мога да творя.
Майка ми ме научи колко важна е интерпретацията - да можеш да изкажеш по искрен начин всяка своя мисъл чрез музиката. Но важното е, че разбрах, че това важи и за ежедневния живот.

Най-често слушам джаз, фънк и много класика - Бах, Чайковски, Рахманинов, Шопен.
Много се впечатлявам всеки път, когато съм на концерт на Ибрахим Ферер. Тези изпълнения са откровение за мен.
Би ми било интересно на живо да чуя Джарет.

Започнах с барабаните, защото винаги съм бил неспокойно дете. Затова и родителите ми смятаха, че този инструмент ще ми подхожда, а и баща свиреше на барабани. Идвам от музикално семейството - майка ми беше балерина, чичовците ми и братята ми също се занимаваха с музика.
В началото свирех на барабани в една училищна група, с която правехме кавъри на The Beatles, но после усетих пианото и го избрах, защото с него можех да кажа всичко, което искам.


Не можах да повярвам, когато ми предложиха да се присъединя към Buena Vista Social Club. На срещата бяха всички големи музиканти от групата и аз плахо прекрачих прата на студио Егрем и живота ми се обърна.
Няма значение колко си голям, важно е да правиш нещата както трябва и да бъдеш себе си.

Не бих си позволил да бъда разсеян на сцената и да не дам всичко от себе си.
Няма значение дали свиря соло или с група талантливи музиканти - важно е да е искрено.

В афро-кубинската музика материалният свят се среща с духовния. Затова и ударните инструменти имат основна роля в нея. Ние използваме перкусиите, за да създадем определени емотивни ритми с ярко изразена духовност. Музиката трябва да има ярко изразен ритъм, това е като вътрешен пулс. Когато музиката излиза от сърцето, можеш да преместиш света.
Джазът и латино музиката са толкова топли, дори когато песните са тъжни, защото носят свободата и спонтанността.

roberto fonseca image

Емоцията е различна, когато свириш на концерт или в студио, носят собствено очарование. Обичам, когато се ражда музиката в студиото, но и ми е приятно да общувам с публиката на концерт.
Когато съм в Егрем - легендарното студио, в което са записвали хора като Нат Кинг Коул и Ибрахим Ферер и другите от Buena Vista Social Club, чувствам тези силни вибрации, сякаш цялата тази духовност е пропита в дървото и докато свиря, все едно докосвам небесата посредством музиката.

Предпочитам да бъда близо до моето пиано - използвам всеки миг, за да композирам и да свиря.
Когато свиря, обичам да усещам публиката, да виждам хората да се усмихват, да въздишат, да плачат от силна емоция и да танцуват, обичам хората да танцуват.

Миналата година излезе моят лайв албум At Home с Фатумата Диауара - невероятна певица от Мали, но сега подготвям нов албум, който прелива от емоции, които ще накарат хората да танцуват, да се смеят, да пеят и да плачат.
Ще бъде албум с много специално звучене и сме доволни от резултата.

Концертът в София е много специален за мен, защото за първи път ще изсвиря парчето "Bulgarian" пред българска публика.

Текст Ивайло Александров