Songs of Love and Death на Me And That Man

Така, както си пускаме с еднакво удоволствие и албумите на Behemoth, и тези на Ник Кейв, така не е чудно, че талантлив и умен артист като Адам Дарски може да прави музика и в двата, на пръв поглед коренно различни стила. И докато в основната си банда Behemoth Нергал се изявява като адски (умишлено използваме това прилагателно) ерудиран текстописец и майстор на бруталния, тежък и демоничен метъл, то в другия си проект - Me And That Man, полякът записва дарк кънтри госпели и акустично-морбидни литургии.

Преди няколко години наши приятели ходиха да гледат Ник Кейв в Прага. Не е учудващо, че концертът беше разпродаден дълго преди самата дата. И когато двойка от тяхната компания се отказа от пътуването, те пуснаха двата билета за продажба в събитието във Facebook. Не е изненада и че купувачи откликнаха мигновено. А на принципа “Кой превари, той завари“, те се разбраха с първия човек, писал коментар, без да обърнат голямо внимание на името Адам Дарски. Така че можеш да си представиш каква била изненадата им, когато в Чехия се срещнали със самия вокалист и лидер на полските блек-дет зверове Behemoth.

Преди две години, когато Rawk'n'Roll, заедно с Аларма Пънк Джаз направиха концерт на американския дарк фолк артист King Dude, той разказа, че с Адам “Нергал“ Дарски от Behemoth са стари приятели, като самият King Dude (Ти Джей Каугил) също има минало с екстремен метъл проект.

Разказваме ти тези неща, за да покажем, че когато Нергал обяви, че прави дарк кънтри проект преди година и нещо, ни се стори съвсем естествено и логично от негова страна. Това, което обаче не очаквахме, беше албумът Songs of Love and Death на Me And That Man да бъде чак толкова добър. Разбира се, след като 20 години Behemoth вървят във възходяща посока, а Нергал се доказа като наистина умен и предприемчив артист, беше нормално да знае какво прави и в новия си проект. Все пак този човек, освен лидер на една от най-успешните екстремни банди в последните 15 години, успя да изкара дивиденти от връзката си с полска поп звезда, участие в риалити, успешна борба с левкемия, издаде автобиография, има хиляди последователи в Instagram, където го виждаме като супер стилен хипстър, ходи на фитнес, отвори бръснарница в Полша, пусна великолепна серия крафт бири на бандата си. Така че, когато реши да направи страничен полу-акустичен фолк/американа проект с доста по-възрастния (на 66 е) британски поет и автор на песни Джон Портър, който живее в Полша откакто по-младият му колега се е родил, беше ясно, че ще получим адекватен продукт от стария сатанист.

Защото Songs of Love and Death всъщност е точно това - добре премерен и прецизно продуциран музикален продукт. И в това няма нищо лошо. Защото хората, които стоят зад него, знаят много добре какви са тенденциите, изключително силни професионалисти са и Me And That Man са заслужено сред най-търсените и добре платени музикални проекти на инди сцената днес. Парчетата са преднамерено драматични (“Magdalene”, “Ain’t Much Loving”), някои са откровена американа, с горещ трипаджийски дух (“My Church is Black”, “On The Road”), а трети са епични черни химни, като литургийната “Cross My Heart and Hope You Die”, която рисува великолепни монохромни образи в съзнанието.

Така че, накратко, ако си в настроение за 90-арските албуми на Ник Кейв и обичаш парчетата на King Dude, Марк Ланеган или записите на Джони Кеш за American Recordings, хвърли едно ухо на Songs of Love and Death и си отвори бутилка бърбън.

Текст Ивайло Александров