В добра компания

Да започнем с най-важното - не подхождаме ли твърде снобарски в отношението си към музикалните компании, разделяйки ги на големи (мейджър) и малки (инди)? В крайна сметка, немалко от най-великите албуми на този свят са се появили с логото на някоя от „Големите три" (Universal, Sony и Warner), а мечтата на милиони пъпчиви тийнейджъри по цял свят си остава да подпишат с някоя от тях, срещу което да получат бърз успех, планини наркотици и всякакви плътски наслади. Без съмнение мейджърите са важна част от индустрията и от цялата рокенрол митология, но благодарение на глобалната заплаха, която те така и не успяха да предвидят (Интернет, разбира се), тяхното влияние намаля значително през последните две десетилетия. Детронирани от позицията си на богопомазани надменни копелета, без които нищо не се случва, днес големите лейбъли са свалили маските (а и нивото) до възможния минимум, в отчаяна битка за още няколко продажби и запазване на тлъстите чекове на мениджърския състав.

Инди лейбълите никога не са имали подобен проблем - след прекарани няколко десетилетия в неравната битка с краткотрайни моди и икономически обстоятелства, днес те са си извоювали не просто място под слънцето, а една завидна позиция: мнозина купуват албумите не защото са дело на групата Х, а защото са издание на лейбъла У. Тук думите са вярност, традиция и доверие. Ама от истинските, не от онези в телевизионните реклами. Ето и краткият ни (крайно неизчерпателен) списък с независими музикални компании, отдавна доказали силата си, които са активни и до ден-днешен.

ЕСМ (от 1969)
Без съмнение една от най-големите компании, когато става дума за експериментален джаз с етно влияния и съвременна класическа музика. Стартирала още в края на 60-те, ЕСМ продължава да действа според желязната концепция на основателя Манфред Айхер - единствено смислена музика от подбрани групи и изпълнители плюс особено отношение към дизайна на продуктите. Под крилото на компанията са излизали невероятни албуми на Ян Гарбарек, Пат Матини, Арво Пярт и Кийт Джарет, а можем да се радваме, че в гигантския каталог с издания присъства и Добринка Табакова с нейния String Paths.

4AD (от 1979)
Толкова много от най-значимите имета в пост пънка, готика, електрониката и синтпопа са прекарвали по-дълго или по-кратко време, записвайки за 4AD, че понякога ни се струва невероятно. През 80-те и 90-те там блестят Cocteau Twins, Dead Can Dance, Pixies и The Birthday Party, а в последните години чрез 4AD бяха издадени великолепни неща на Bon Iver, Iron & Wine, Daughter, Марк Ланеган и The National. Концепцията остава ясна през годините - пълна свобода за експерименти на артистите и задължително внимание към визуалното оформление на албумите.

Sub Pop (от 1986)
Мнозина познават Sub Pop просто като „лейбълът, който издаде Bleach на Nirvana", но това, разбира се, показва лоши познания и още по-лош музикален нюх. Това е компанията, отговаряща на отхвърлените от нея артисти с „Dear loser", но и компанията, пуснала жестоки албуми на Mudhoney, Earth и Flight of the Conchords, както и днешните сайк/фолк рок герои от Сиатъл Rose Windows. Sub Pop е истинско явление в силно комерсиализираната музикална индустрия и е малко разочароващо, че преди време губи пълната си независимост - днес Warner Music Group притежава 49% от акциите там.

XL (от 1989)
Стартирал като денс и техно лейбъл, през годините XL издава почти всичко - от дръменбейс до хип хоп, соул, пост рок и инди рок. Манджа с грозде? В никакъв случай. Подборката на артистите е невероятна, особено за независима компания с бюджет, който не може да се сравнява с този на големите. Да не забравяме, че тъкмо XL откриха за света The Prodigy и бяха техен лейбъл при големия пробив с Music for the Jilted Generation и The Fat of the Land. Можем да продължим списъка с класиките Boy in da Corner на Dizzee Rascal и Elephant на The White Stripes. Също така - 19 и 21 на Адел. Достатъчно ли е? Едва ли, XL не смятат да спират.

Ninja Tune (от 1990)
Създеден от дуото Coldcut като своеобразно бягство от ограниченията на големия музикален бизнес, британският Ninja Tune бързо си извоюва името на един от най-силните лейбъли в електронния ъндърграунд, предлагащ място за изява на артисти, на които откровено не им пука за хит сингли и стилови ограничения. Това е един от най-добрите примери как компания се оказва със свои собствени фенове, купуващи всяко издание, независимо дали някога са чували за съответната група. А групите меко казано си струват - за 26 години Ninja Tune пускат сингли и албуми на DJ Vadim, The Cinematic Orchestra, Amon Tobin, Fink, The Herbaliser, Jaga Jazzist... спираме, преди да сме се задъхали съвсем.

Разбира се, изброените инди лейбъли са част от пъстрия калейдоскоп на независимите издатели и артисти. Преспокойно можеше да наредим и имена като култовия Rise Above на Лий Дориан от Cathedral, насочен към хеви, дуум и стоунър метъла или един от любимите на феновете на класическото стоунър рок звучене американски лейбъл Small Stone, пуснал на пазара албуми на титанични имена като Acid King, Five Horse Johnson, Dozer или Greenleaf. Но нека оставим и на теб удоволствието да поровиш за лейбълите на артистите, които харесваш и да чуеш и други техни издания. Почти сигурни сме, че ще намериш още и още нови любимци.

Текст Никола Шахпазов