Villains на Queens of the Stone Age

Този път не чакахме 6 години за нов албум на Queens of the Stone Age. А не е и като да не чухме нова музика от Джош Хоми през изминалата година например. Да, говорим за жестокия албум на Иги Поп Post-Pop Deppression, където двуметровият рус китарист отговаря за жиците. Днес обаче се зъби тарикатски с новия албум Villains на основната си група Queens of the Stone Age.

От няколко месеца циркулираха различни парчета, които сами по себе си някак не успяха да ни хванат за ушите. Но, както си знаем, при QOTSA не е задължително една песен да ти хареса от първо слушане. Мамка му, дори с цял албум понякога си иска поне 5-6 завъртания. В случая с Villains обаче и 10 не свършиха тази работа, която ни отнесе каските при Rated R, бруталния Songs for the Deaf или предния мрачен красавец ...Like Clockwork. И не, че албумът е слаб, просто Джош е много силен... наркотик. Все едно да дадеш на канабисно джънки да се назоби с гъби и да му гледаш сеира. Подозирам всъщност, че донякъде точно това прави Джош Хоми с нас - кекавите фенове на Queens of the Stone Age. Този път е подкарал бандата си в доста крива магистрала на рокенрола. Песните пак са рок, но напомнят като настроение фриволността на другата му група - Eagles of Death Metal, само че е зарязал радиофоничността. Да, по всяка вероятност "The Way You Used to Do" ще се завърти (задълго) по радиостанциите, тежкарското буги в "Un-Reborn Again" лесно ще ти влезе в пулса, а за момента любимата песен ни е "Domesticated Animals". Но парчетата във Villains са доволно изкривени, без в никакъв случай да звучат тежко (както в Songs for the Deaf), сурово (както в дебюта), или лепкаво-драматично (както в ...Like Clockwork). А, нека отбележим и един интересен факт - този път няма никакви гост-музиканти в албума. Явно от толкова много гостуване по чужди проекти, на Джош му се е искало да си остави неговата кочинка чиста и... негова.

Така че, ако очакваш добре познатите неща във Villains на Queens of the Stone Age, не очаквай нищо, че ще се стреснеш. И да, макар с албума да се разминахме със 120 по аутобана, освен за кратко крайпътно рандеву, Villains в никакъв случай не е слаб. Напротив, супер е. И дори ще го въртим поне 4-5 пъти... на година. Но пък доста години напред.

Текст Ивайло Александров