Дуелът

icon
Sofialive.bg
Източник: Sofialive

Йосиф Сърчаджиев ни припомня защо у нас дуелите не са на почит

Режисьор: Йосиф Сърчаджиев; сценография и костюми: Невена Белева; музика: Петя Диманова; хореография: Александра Кръстева; с Анатоли Лазаров, Петър Лъджев, Боян Младенов, Георги Златарев, Ивет Радулова, Мирослава Върбанова-Аврамова, Надя Конакчиева, Роберт Янакиев, Филипа Балдева и Емил Добрев

Накратко: Дуелът е политическа комедия по Иван Вазов. Но не се мръщи още в началото - тук дядо ти Вазов звучи неочаквано адекватно.

Револверите са грабнали един писател, изтипосан като жалък драскач, и някакъв адвокат без дела. Двамата се обвиняват един друг в бездарност и, между другото, се карат заради кикимората от местната кръчма. А целият град стиска палци да има дуел, защото досега такова чудо не се е случвало. Е, няма и да се случи. Иван Вазов е прав - наш`те юнаци предпочитат да се дуелират на думи или направо да се гърмят в гръб. Затова главните герои Рачо Драгалевски и Тихол Чушкаров (съответно Петър Лъджев и Анатоли Лазаров) се чудят как да се измъкнат сухи от тази история без нито един изстрел.

Ето какво казва Йосиф Сърчаджиев, който е поел режисурата - според него този цирк го гледаме всеки ден, нищо че историята е писана преди 110 години. Само дето дрехите ни са други.

duelat2_600
Мирослава Върбанова-Аврамова

Положението в спектакъла е на ръба - добре че за финал Сърчаджиев кара Вазовите герои да се раздвижат на затворническия рок от Елвис Пресли, та да има малко равновесие. Истинско попадение е и сръбската съдържателка на пансиона за дами и господа Честна куча госпожа Трифкович (Мирослава Върбанова-Аврамова) - „жена с минало", която на сочен сръбско-български ни обяснява какъв е смисълът на живота и защо „Любав е лоша ствар".

Колкото до мъжете - Анатоли Лазаров и Петър Лъджев са много добри. Ние обаче ги предпочитаме като Макс и Мориц.

Текст Оля Стоянова / Фотография Емил Добрев