Каквато ти ме искаш

Черна комедия в стил ноар

Режисьор: Теди Москов; със Снежина Петрова, Стоян Алексиев, Цветан Алексиев, Никола Додов, Жорета Николова, Марин Янев, Илиана Коджабашева, Вяра Табакова, Сава Драгунчев, Любомир Петкашев, Елена Телбис

Някои личности остават в историята с велики дела, други - с предателство, трети - с тероризъм, а четвърти - с мистерия, която хвърля сянка върху тях години наред. Точно такъв е случаят с Джулио Канела, италиански философ и преподавател, изчезнал по време на Първата световна война. По-късно той е разпознат от съпругата си в болницата, където е бил настанен. След като двамата се прибират у дома, в полицията се получава анонимно писмо, което преобръща тази история с главата надолу. В писмото се твърди, че въпросният мъж не е проф. Канела, а Марио Брунети - известен анархист с огромно криминално досие. Тогава започва дълъг процес по установяване на неговата самоличност, по време на който Канели и съпругата му се сдобиват с три деца. За тяхно учудване, съдът постановява, че непознатият е криминалният тип Брунети. Шокирано, семейството емигрира в Бразилия. Това е краят на историята и начало на пиесата, написана през далечната 1929 от Луиджи Пирандело.

Вдъхновен от тази невероятна история, италианският писател пише своя версия на историята, озаглавена Come Tu Mi Vuoi (букв. Както ме поискаш) и поставена първо в Академия Филодраматичи, а после и в Пиколо Театро на Джорджо Стрелер. У нас се прави за първи път чак сега в Народния театър - в чудесния превод на Ернестина Шинова и под режисура на Теди Москов, но и с малко по-различно заглавие. Точно смененото ударение на смисъла е ключ към дешифрирането на този особен спектакъл, решен в черно-бяла стилистика и с прекрасна геометрична сценография на Чавдар Гюзелев, хвърляща мост към европейския изобразителен авангард около войните.

Каквато ти ме искаш е експеримент в стилистиката на филмите ноар, в който зрителите са поставени в позицията на съда - всички са качени на сцената и наблюдават действието зад „четвърта стена". Върху прозрачния параван между публиката и Снежина Петрова, Стоян Алексиев, Елена Телбис, Цветан Алексиев, Никола Додов и другите се прожектират окрупнени детайли от действието, които събират отчуждаващия ефект и приближаването до образа чрез познатите кино похвати. Автор на визуалното решение е Теди Москов, а видеозаснемането и монтажът са на Иван Москов. Друг плюс е, че целият спектакъл е силно кинематографичен и отделните сцени са монтирани на принципа на филмите ноар, като живият театър непрекъснато иронизира клишетата в познатата кино стилистика. Резултатът е интересен.

Тук случаят Канела-Брунети е трансформиран в казуса Лучия-Салтер. Образът на страдащата от амнезия Лучия или Непознатата, която доброволно се отказва от миналото си, е обигран много градивно по линия на гротеската и абсурда от Снежина Петрова. В черно-белия комиксов свят след войната Лучия е като черен лебед в кошарата на шизофренични пернати и опашати полу-хора, полу-животни, подскачащи около нея. Проблемите за свободата и вината са стегнати в силен възел, невъзможен да се разплете. Не само истеричният Салтер (писателят, изигран еднопланово от Стоян Алексиев), но и бившият й съпруг Бруно Пиери (твърде експресивна и равна роля на Цветан Алексиев) теглят личността й надолу към мътното блато на клишетата, предписващи как трябва да се живее. Докато сменя маските и състоянията си с фриволен жест, Непознатата се лишава от идентичност. Но в крайна сметка това е начинът да запази достойнство.

Текст Патриция Николова / Фотография Атанас Кънчев