Сарабанда

Спектакъл за греха и прошката като дълбоко поемане на въздух преди раздяла

Сарабанда е старинен испански танц в характерно бавно темпо, използван от композитори в различни епохи (Хендел, Бах, Корели). Изпълнявал се е по погребения и други тъжни събития. Затова не е случайно, че в края на живота си един от най-мощните киносценаристи, режисьори и драматурзи на ХХ век избира точно това заглавие за финалната си творба. Тук са вградени и елементи от сложната му биография, които Бергман (1918-2007) с методична упоритост не спира да изследва през дългия си творчески път.

Сарабанда (2003) е кънтяща с паузите си пиеса. Рядко може да се види на сцена, вместо на кино, толкова болезнено оголен, типично бергмановски сюжет. В новата премиера на Театър 199 Валентин Ганев, Стефка Янорова, Малин Кръстев и Елена Телбис обживяват тази история като бодлива стара вълнена дреха, която им причинява радост и болка, уют и тъга. Силно е общото енергийно поле, разгърнато от режисьора Иван Урумов като невидима мрежа, в която болката на всеки има акустика в другия. Сценографията на Мария Диманова и музиката на Христо Намлиев допълват чисто и изящно акустичната атмосфера.

Между полупрозрачните стени в един отшелнически дом не само звуците, музиката и думите, но и тишината има свой собствен глас - с невероятно кристална акустика. Старият Юхан (силно изпълнение на Валентин Ганев) най-добре знае това, защото е стигнал до отшелничеството като екзистенциален избор. Когато тишината е най-добрият събеседник, разговорите са на границата между съня и реалността. До момента, когато смълчаната къща, скрита дълбоко в гората, не е разлюляна от внезапно посещение на бившата му съпруга. Мариан (пастелен образ Стефка Янорова) е интуитивно "повикана" от вкопчения в миналото си Юхан, за да извади старите призраци от гардероба и да ги покани на танц, малко преди смъртта. Резултатът е впечатляващ.

В дълбоката "сарабанда" участват още Хенрик и Карин, баща и дъщеря музиканти в странно обсесивна любовна връзка помежду им. Хенрик (филигранният Малин Кръстев) е горчивият плод на Юхан от друг негов брак, чиито кошмари са генетично заложени в лабилната му чувствителност. Младата Карин (все още търсещата образа си Елена Телбис) е женско продължение на стария Юхан, в чиято воля за независимост, откривателство и креативност той вижда себе си от времето на бурната си младост. Битката за Карин между бащата и дядото е битка за контрол, но и битка за щастие. Както болката сближава, така и щастието разделя. Дълбоко чувствителната, но обективна Мариан, адвокат по професия, приема ролята на арбитър в тази кошмарна семейна история, която завършва със самоубийство. Но и със свобода.

Един от най-трудните жанрове е психологическият театър. Постигането на ясни  характеристики и граници в отношенията, изградени върху горещата лава от разум и чувства, е резултат, способен само за най-добрите. Защото именно в този вид театър може да се усети реално не само сценичният опит на актьорите, но и спецификата на техните характери, душевност и най-вече житейски опит. Сборът от всичко това стои на сцената като през лупа. Екипът на Сарабанда може да се гордее със смелостта да надникне в пропастта, наречена Бергман. Всяко надвесване там нарушава законите на гравитацията и влече едновременно надолу в пропастта и нагоре, в небето.

Текст Патриция Николова / Фотография Павел Червенков