Сентрал Парк Уест

icon
Sofialive.bg
Източник: Sofialive

Богатите също плачат в тази пиеса от Уди Алън

Режисьор: Бойко Илиев; сценография: Нина Пашова; хореография: Светлин Ивелинов; с Ана Вълчанова, Нона Йотова, Пламен Сираков, Стефан Щерев и Силвана Пишимарова

Алън Стюърт Кьонингсберг, по-познат като Уди Алън, твърди, че 80% от успеха в живота е в показността и спектакълът Сентрал Парк Уест на Бойко Илиев е чисто доказателство за това.

Едно семейство се разпада и повлича след себе си сума ти народ. В сложни любовни фигури са забъркани известна психоаналитичка, успешен адвокат, разочарован писател, скучаеща фльорца и девойка, която лекува душевни травми. И всички те вървят в комплект със смислен диалог.

centralpark2_800

Е, все пак не трябва да очакваш кой знае каква дълбочина от история за драмите на средната възраст. Алън е ироничен, обича да ни пързаля, а част от героите му дори не е необходимо да си отварят устата - от самото им присъствие ще те напуши на смях. Неуспешният писател (Пламен Сираков) например се появява по някое време, препасал червена домакинска престилка, а невярната му любима (тук Нона Йотова е ненадмината) пристъпва кокетно в палто с леопардов десен.

Цялата банда се оказва свързана в името на, както вече се досещаш, любовта - като навик, като обществено положение, като последен шанс. Докато героите си изясняват по трудния начин кой на кого е длъжник, ще има викове, плесници, пълзене под масата, бой на дивана, повръщане в чантите и, почти по чеховски - револвер, който ще гръмне накрая.

centralpark_530

Всички тези свинщини се случват на фона на сценографията на Нина Пашова, която ни изстрелва директно в луксозния квартал „Сентрал Парк Уест". Но луксът няма значение - според Уди Алън богатите също плачат, а проблемите на средната възраст са си лика-прилика навсякъде по света.

Бойко Илиев има солиден опит с тeкстовете на Алън Кьонингсберг - преди това е поставял Смърт, Бог и Секскомедия в лятна нощ. Освен това двамата очевидно споделят едни и същи разбирания - че кризите не е нужно да се поливат със сълзи, а със смях.


Текст Оля Стоянова / Фотография Симон Варсано