Тъгопоглъщач

Моноспектакълът на Мая Новоселска в театър 199 възкресява ангели от друго небе

Когато слънцето измете
последните нощни сенки
и забързаното утро хукне по улиците,
аз грабвам мислите си и офейквам с тях…
Дафи

Тя е един сън. Завинаги на 14. Усмихва се като фея и като палав дух едновременно. Обича да брои падащи звезди, големи като портокали, да рисува, да съчинява истории, да слуша щурците на лятото, вятъра в косите, шума на дъжда, треви на босо, дъгата, приятелството, игрите, магиите. Никога не е сама. Приятелите й са видими и невидими. Тя е Дафи Георгиева-Роня. Викат й Роня като дъщерята на разбойника от Астрид Линдгрен. Любимата й книга. И не само това...

Новият джазов пърформанс на Мая Новоселска и приятели определено е най-нежният сценичен проект, който голямата актриса с душа на тъжна клоунеса някога е правила. Готви се за това с години. Приема го за своя мисия. Пее, плаче и се смее едновременно. От щастие, блаженство и тъга. Защото Дафи-Роня се превърна в ангел само на 14, но успя да сприятели много творци, след като отлетя. След нея остана великолепна поезия, пълна със сочни думи и фантастични цветове, една шепа истории с аромат на уханни есенни плодове, както и цял куп рисунки със сценографски размах, неприсъщ на дете.

И една вълшебна книга с нейното творчество, презентирано от очарованите и натъжени колоси на духа Юлия Огнянова, Валери Петров, Леда Милева и др. Тъкмо тази книга видяхме в ръката на Мая Новоселска в магичното камерно пространство на театър 199. Всичко това оживява със специално написана музика на Милчо Левиев, Румен Тосков-Рупето и др. И благодарение също така на живото изпълнение на Антони Дончев (пиано), Росен Захариев-Роко (тромпет) и Венцислав Благоев (също тромпет) под формата на театрална джаз импровизация, призвана да докосне вълшебния свят на едно невероятно талантливо дете, чията природа е да прави по-добри хората. Дори и от Там.

Тя е тук и същевременно я няма. Завинаги си остана дете. Трябва ли да се примирим? Очевидно. Защото такива са абсурдите в тази абсурдна държава. С надеждата да открием полифункционален тъгопоглъщач - такъв, че да стигне за абсурдите и тъгите на всички ни, заедно и поотделно.

Текст Патриция Николова